В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
От отчаянието на златни корони... Кастийл Да'Ниър знае твърде добре, че никой не е по-жесток и пресметлив от Кървавата кралица. Но никой, дори той самият, не може да си представи какво крие тя. Това, което е направила, е почти немислимо. Родена от простосмъртна плът... Нищо няма да спре Попи да освободи своя крал и да унищожи всичко, което Кървавата корона представлява. Със силата на пазителите на Древния бог на живота и подкрепата на вълчаците, тя ще трябва да убеди атлантийските генерали да започнат война по нейния начин - този път не може да има отстъпление. Това е последната надежда за бъдеще, в което двете ... |
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
Представените в този сборник разкази на Антон Чехов са за вярата, за смисъла на живота, за душевността, за смъртта, но основната сюжетна линия във всички тях е любовта. В разказите "Йонич", "В морето", "След театъра", "Страхове", "Тревога", "Сън", "По пътя", "Дечурлига", "Крадецът", "Злосторник", "Това беше тя", "Жесток урок" и други. Чехов пише за наглед дребни неща от битието на обикновените хора, но зад тази видима простота е скрита истинската същност на героите, техните сложни чувства, мисли, ... |
|
Наричат Родопите "планината с душа" и "планината на силните". "Алтъна" също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии - християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота. Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността - богатството, на сътворението - ... |
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
365 Прекрасни мисли за всеки ден. Щастливи дни е подаръчно издание с луксозно полиграфическо изпълнение в подходящ формат, запленяващ със своите мъдри, забавни и изпълнени с обич мисли, по една за всеки ден, година след година, придружени от изключително нежните и вдъхновяващи илюстрации на Джулиет Кларк. Може да започнете да го използвате днес или във всеки друг ден от годината. Просто не спирайте да обръщате страниците - и това ще продължи година след година. Книгите с марка Helen Exley обединяват знаменити цитати и прочувствени мисли върху важни теми и взаимоотношения от живота. Мисли, които винаги сме искали да ... |
|
Добре дошли в магическия свят на О. Хенри с неговите обикновени герои, преследващи своите блянове и мечти, които ги карат да правят необикновени неща. Тук ще откриете тъжни и смешни истории, горчиви и сладостни истории, романтични и бомбастични... Истории за бедни и богати, щастливци и неудачници, авантюристи, престъпници, скитници и самотници... Истории за благородство и жертвоготовност, любов и предателство, истини и лъжи... Поетични приказки за Ню Йорк и сурови истории за пограничните райони... Истории за превратности, обрати на съдбата, игри на случайността и почти винаги истории с неочакван край. Защото като ... |
|
Силен исторически роман за една смела жена по време на Втората световна война... София Алегзандър, красивата дъщеря на известен хирург в Берлин, трябва да порасне по-бързо от повечето млади жени. След като майка ѝ се разболява, тя поема грижата за по-малката си сестра Тереза, за баща им и за домакинството, докато е доброволка в болницата след училище. Междувременно Хитлер взема властта и ширещото се насилие притеснява София, но само майка ѝ споделя тревогите ѝ. След трагичната смърт на майка ѝ София отива на сбирки на съпротивата, срещи с дисиденти и помага както може. Нещата стават още по-опасни ... |
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |