Археологически проучвания и находки от известното светилище на Асклепий. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". Фотограф: Димитър Тонин. ... В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки. Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика. Пръв директор на Народния археологически музей. Организира ... |
|
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
|
В Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение със 78 снимки в текста. Издадена за първи път в печатница П. Глушков, София, 1934 г. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев. В книгата ще откриете: Положението на старотракийското поселище Мезек и условията за неговото развитие и процъфтяване. Как е станало откриването на величествената каменна сграда в могилата Мал тепе и на античните предмети в нея. Какви предмети са намерени досега във великолепната сграда под Мал тепе и какво е било тяхното предназначение? Какво представлява каменната сграда под могилата Мал тепе? ... |
|
|
Издадена за първи път в Будапеща през 1844, написана за всички училища в Пеща. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев. ... Царственик или Българска история, която учи откъде са произлезли българите, как са владели, как са царували, и как са погубили царството си и са попаднали под иго, събрана от Мавро Орбини Латински, Цезар Бароний, Йоан Зонара, Буефир Френски, Теофан Гръцки, Свети Евтимий Търновски, Свети Димитрий Ростовски и други летописци. "Към моите сънародници българи. Мои любими сънародници, днес ви представям този Царственик, посветен на вашите прародители и на това откъде те са ... |
|
|
Релефи на Тракийския Конник, Артемида, Митра, нимфите и други паметници и надписи (1894-1896 г.) Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... В тази книга са представени античните паметници (оброчни плочи, релефи, надписи), публикувани от Добруски в Сборник за народни умотворения, т. 11 (1894 г.), т. 12 (1895 г.) и т. 13 (1896 г). Включени са три приложения с илюстрации към публикациите, както и извлечения от цитирани труднодостъпни текстове от ХІХ век. В Том 2 ще бъдат включени паметниците, публикувани през 1900 и 1901 г. Вацлав Добруски (1858- ... |
|
|
Изданието съдържа "За произхода и деянията на гетите", "Римска история - извадки" на Йордан, написани около 551 г., и "Византийска история" на Малх, написана около 474 - 480 г. ... "Двата народа, гети и хуни, имат тясно преплетена история, както военна, така и културна. За гетите около 330 - 337 година е създаден азбука от изключителния учен Урфил, която и днес в Словения и Хърватско се нарича Готика, и най-учудващото е, че тази Готика е азбуката известна ни като Глаголица. Климент създава нова калиграфия на точно същия брой знаци, както за звуци, така и за числа използвайки и фригийски ... |
|
|
В тази книга са представени проучванията и обходите на Вацлав Добруски в Западна България по поръчение на министерството на Народното Просвещение за събиране на археологически материали, надписи и сведения. Обходени са районите около Кутловица (Монтана), Каменна Рикса, Дългоделци, Прогорелец, Вълчедръм, Мокреш, Лабец, Рациария, Лом, Орсоя, Въртоп, Видин, Кула, Чичел, Кладруп, Белоградчик, Луковец, Цибър, Козлодуй, Селяновци, Вадин, Гиген, Чумаковци. Описани са много надписи, градища и крепости. Вацлав Добруски (1858 - 1916) е пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Паметници по култа на Асклепий. Паметници по култа на Зевс, Хера, Атина. В тази книга са представени три публикации на Добруски от "Археологическите известия на Народния музей": Други паметници по култа на Асклепий в Тракия. Тракийски конници и други богове - ездачи. Паметници по култа на Зевс, Хера, Атина Палада и други божества. На първа корица - оброчна плоча на Тракийски конник с две женски фигури от светилището до Глава Панега, НАИМ София, фотография Димитър Тонин. За автора Вацлав ... |
|
|
"Драги читателю, Тази книга, библиографска рядкост днес, е един интересен, но забравен паметник на българската история. Нейното най-ценно качество е анализът на самскритския език, неговото сравняване с българския и изводите, до които достига авторът, а именно че тракийският език е езикът на първата религия и култура, възникнал е на Балканите и е разпространен в Персия и Индия като свещен език индозенд и самскрит, а чрез тракийските поселения на Италийския полуостров и чрез гръцките колонии там навлиза в латинския, а оттам в езиците на Западна Европа, за да се върне на руската граница съвсем изопачен в първичната си ... |
|
|
Написана около 448 г. ... "Драги читателю, Това е един уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи. "Именникът ... |
|
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
Книги
