Примо Леви (1919 - 1987) е италиански мислител и разказвач, една от най-светлите личности, преживели най-тъмните пропадания на миналия век. "Потъналите и спасените" (1986) е неговата последна книга, публикувана година преди смъртта му. В осем есета авторът на епохалните "Нима това е човек" и "Периодичната система" - химик, писател, буден гражданин на света - разсъждава над лагерите на смъртта, личната и груповата памет, насилието, общуването, отношенията на духа с материалния свят и пространната "сива зона" между доброто и злото. Книгата е част по поредицата "Памет" на ... |
|
|
Бурна среднощна сцена в крайбрежен хотел между проститутка и мъж, прехвърлил средната възраст... Седемнайсетгодишното момиче на рецепцията е запленено от повелителната интонация на мъжа и тръгва по дирите му, за да се озове в уединена къща на малък остров и да бъде увлечено във вихър от копнеж и кошмар. По японски изтънчено, чудесно владеейки силата и смисъла на думите и жестовете, играта на светлината и сянката в човешката душа, Його Огава рисува едно стряскащо, менливо лице на любовта - ту благо усмихнато, ту грозно разкривено, разпадащо се и чудовищно. Нежни слова се редуват със загадъчни пристъпи на гняв и изблици на ... |
|
|
Автомонтьорът Петров, жена му - библиотекарката Петрова, и синът им - Петров-младши, са болни от грип. Борят се с температурата и очакват новогодишните празници. В нормалното ежедневие само понякога се появява и носи неприятности Игор - познат на Петров с неизвестно занимание и дух-покровител на Свердловск. Сезонният вирус променя светлините на сивия неприветлив град и постепенно разбираме, че нищо не е такова, за каквото го мислим, и не бива да прибързваме с изводите. Защото никакви средностатистически хора не съществуват, животът и ежедневието на човека, който сам се смята за незначителен и когото никой не нарича с ... |
|
|
Милан Йованович е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите Монк (2002), Воин (2003, 2010), Зимуване на брега (2004), Теодора (2005, 2013), Господар (2007), Безсъние (2011), Малък двор (2012), Стъклена мастилница (2015), Книга правила (2017), последния му роман Пламък на свещ 2020, както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда ... |
|
|
33 подбрани фейлетони от Данаил Налбантски. Голяма част от тях са публикувани през 1999 - 2000г. в рубриката "Приключенията на п-р Методиев" в Евангелски вестник. Книгата е богато илюстрирана с карикатури от редактора на изданието Борислав Георгиев. ... |
|
|
1918 година. Лични спомени. ... Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират. В тези тежки мигове четирима военноинвалиди се насочват към Владая в отчаян опит да спрат очертаващите се кръвопролития. Тяхната кауза е подкрепена от единствения политик, запазил присъствие на духа - вътрешния министър Михаил Такев. Описаното не е сюжет на исторически роман, а суровата действителност за България в края на Първата ... |
|
|
Не става дума за любов от пръв поглед, по-скоро за доверие: двама души, които се чувстват близки като брат и сестра. Връзката им е толкова силна, че оцелява въпреки тъмните страни на любовта и брака им, въпреки изневерите, индивидуалните и разделящи обсебености и дори въпреки раздялата. Най-сетне, след години, двамата споделят копнежа си да бъдат отново заедно. И когато всичко изглежда възможно и щастието е съвсем близо, идва внезапната загуба. След смъртта на Джером, изоставена и самотна, в битката си с невидимия и всемогъщ враг разказвачката възкресява в спомените си както моментите на щастие, така и тежките схватки, и ... |
|
|
Антология. ... Предстои ви третото спускане в света на неочакваното. Изненадите, които ви очакват тук, отново идват изпод перото на съвременни автори и класици. Вие отново ще се опитвате да отгатнете финала и отново няма да успявате, а на тези от вас, които все пак сполучат, поднасяме извинение от името на майсторите на жанра. Какво се случва, когато: Двама съпрузи се ненавиждат и отидат на планина? Една принцеса бъде нападната от планински лъв? Едно момиче от хайлайфа срещне обикновено момче? Трима пратеници бързат с противоречиви заповеди за една смъртна присъда? Останеш сам в музей с восъчни фигури? Какво ... |
|
|
Интелектуалец от културните среди на Загреб предизвиква уволнението си, за да търси лична свобода. Напуска градския живот и цяло лято пази остров от пожари. Компания му правят куче и магаре. В съзнанието на читателя се разгръща поетично бягство от хората и пробуждащо се пътуване към себе си. ... |
|
|
Вярвам, че пътят към духовното е част от житейския път на всеки от нас, независимо дали го съзнаваме или не. Всеки от нас е имал моменти, когато е усещал връзката и единението си с небето и земята, с природата и с ритъма на Вселената. Тази книга ще ни потопи в превратностите и изпитанията на живота и в мъдростта на духовното познание. Приключения и премеждия, загадки и размисли, малко мистика и малко романтика. Пътят към духовното може да изглежда и така, стига да сме готови за него и да си позволим да го изживеем. Весела Василия (Весела Йотова Генова) е родена на 2 декември 1956 г. във Враца. Завършила е Езиковата ... |
|
|
Иво Андрич (1892-1975) е първият южнославянски и балкански Нобелов лауреат (1961). Като участник в националноосвободителното движение "Млада Босна" той е арестуван от австро-унгарската полиция още в началото на Първата световна война и прекарва военните години в затвор, интернация и болници. И още първата му книга, лирическата проза "Екс Понто", чрез чието заглавие се идентифицира с античния изгнаник Овидий, подсказва превръщането на образа на затворника и изгнаника в основен герой на неговото творчество. Още в ранната си проза Андрич създава и художествения образ на затворника Тома Галус като свой ... |
|
|
Алексей Ремизов (1877 - 1957) е смятан за наследник на Достоевски. От 1923 г. до смъртта си живее в Париж, в емиграция. Автор е на демонологични повести, романи и разкази, на книги за народните приказки и апокрифни сказания. Тук специално място заемат записаните от него сънища, както и стилистиката на изумителните мистични рисунки, които ни е оставил. Изданието ще бъде от изключителен интерес за литератори, психолози, художници, фолклористи и религиоведи. ... |
Книги
