Сономин Удвал (1921-1991) е една от малкото жени-писателки в Монголия, виден държавен и обществен деятел. Носителка е на множество отличия, сред които: Държавната награда на Монголия за литература (за романа й "Велика съдба", 1978), орден Сухе Батор, орден "Полярна звезда" (за помощта, която е оказвала на фронта по време на войната, 1946), златен медал на името на Жолио Кюри от Световния съвет за мир, наградата "Лотос" на Съюза на писателите от Азия и Африка. "... Ховор е необикновена монголска дума, която значи две неща едновременно - необикновен и ограничен (Необикновен гост, оскъдна ... |
|
|
Перуански записки Африкански записки Светогорски записки ... "Хайтов е един от немногото белетристи, участващи в обновителните процеси на съвременната българска проза на основата на нейните древни традиции. Чужд на външните примамки на модата, на преднамерените белетристични експерименти, тънък, ценител на старината и рядък познавач на своя край, Хайтов се оказа на първите редици на писателите с искрени модерни усилия към същността на обществените и психологически явления. В неговата проза намираме съхранен интересът към вечно живите човешки страсти, безпогрешно верен усет за човешки ценности, вроден вкус към ... |
|
|
Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванадесетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия ѝ финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в ... |
|
|
Като повод за написването на книгата авторката Анелия Панайотова определя желанието на приятели и роднини от България да опише интересните си изживявания и тези на нейното семейство в тази далечна и екзотична държава. Историите в книгата са истински, хората – също! Само някои имена са променени, но при всички случаи със „Слънце и кал” ще се открехне една врата за българския читател, която досега малцина са отваряли – на държава, където събитията връхлитат главоломно; където хората живеят по съвсем различен начин; където природа и животински свят съжителстват в синхрон с хората и където едно българско семейство може да се ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
Силата на демокрацията. ... В книгата са изследвани историческата еволюция и съвременните черти на държавно-политическата система и неутралитета на Швейцария, която отдавна се е превърнала в символ на демократична и миролюбива страна. Швейцарското развитие е основано на същите принципи, както в другите демократични държави – политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на фундаменталните човешки права и свободи, разделение на властите, развито гражданско общество. В същото време то има специфичен облик, който се дължи на важната роля на референдумите и другите форми на пряката демокрация в държавното ... |
Книги
