Между кориците на сборника "Обичаи и обреди от Провадийско" е съхранена ценна информация за обичайно-обредната система в календарния цикъл на местното население. Той е резултат от десетгодишно теренно проучване, събиране и анализиране на разнообразни източници, свързани с темата. Всяка дума и мисъл в него носят автентичния заряд на едно отдавна изгубено време, в което традицията определя правилния порядък на живота. Неспазване или отклонение от този порядък се асоциират с нещастие, а в мирогледа на някогашните хора нещастието се асоциира най-често с гладна година, празен хамбар, болест и смърт. Затова в ... |
|
"Сред досега написаните книги за Людмила Живкова тази се отличава и характеризира не само с голямата си фактологична плътност, но и с умението на автора да остане верен на принципите на професионалния историк и на стремежа си за обективност и безпристрастност. Той е успял в значителна степен да разкрие ролята на обществената среда и духа на времето върху деянията и съдбата на една от трагичните личности в историята на нашия народ. Макар че тази книга не може да се смята за най-голямо творческо постижение на историка Недю Недев, тя всъщност принадлежи към добрите и добронамерени книги за Людмила Живкова и заслужава да ... |
|
"Очерците и етюдите в тази книга са писани в продължение на две десетилетия след падането на Берлинската стена. Тогава Тодоров вече е преодолял задръжките си да анализира тоталитаризма, изследвал го е в няколко свои книги, а покрай тях посвещава и по-кратки текстове на отделни явления, свързани с тоталитарните общества. Именно тези текстове са включени в настоящия сборник. Авторът проследява съдбата на пет ярки личности, жертви или просто съвременници на тоталитаризма, а впоследствие и негови анализатори. Така комунизмът и фашизмът се разкриват не като абстрактни конструкции, а като преживян опит на хора, изиграли ... |
|
Второ допълнително и преработено издание. ... "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една "История на ... |
|
Книгата е посветена на някои от световните проблеми от духовната култура на Средновековна България в периода на зрелия феодализъм в края на ХІІ – ХІV век. Тя разглежда отделни сфери от тази култура, образование и грамотни, книжовни средища и скриптории, географското разпространение на българската книжовност и библиотеки, развитието на научно-реалистичните, космографските и историческите знания. Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се ... |
|
Владетелският статут на св. Борис от 889 до 907 г. ... Тази книга разглежда един изключително важен и недоосмислен период от живота на св. Борис – времето след неговото замонашаване. От изследването на изворите става ясно, че и след приемане на монашеството (889 г.) Покръстителят запазва по особен начин своя владетелски статут и упражнява своята княжеска власт до края на живота си. ... |
|
Името на днешната българска столица произтича от едноименния храм "Св. София - Премъдрост Божия". Доказва се, че пълното име на града "Св. София" (а не само София) е не само по-духовно и с по-дълбок смисъл, но и че през Средновековието градът действително е бивал наричан "Св. София". Предлага се столицата да възвърне пълното си име. ... |
|
Тази книга е като прозорче, през което надникваш и виждаш живата и пъстра картина на България в края на XIX век, виждаш и чуваш гласовете на своите предци, които, наивни и мили, току-що събудили се от дългото робство, като деца се радват на свободата си. Стефан Цанев Книгата се посвещава на 120-годишнината от смъртта на българския княз Александър I Батенберг. ... |
|
Допълнено издание. ... Старобългарски паметник от 1015 - 1016 година. Надписът на Иван Владислав български самодържец е намерен в Битоля през 1956 г. при разрушаването на джамията Чауш, той е използван от турците като строителен материал. Отнесен в музея в Битоля, той все още се съхранява там."През година 6523 (1015 - 1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на ... |
|
Богато илюстрирано с красиви фотографии, произведения на изкуството и много карти, това издание има място във всяка добра библиотека. В книгата са разгледани темите: Близкият изток в древността - От най-ранните цивилизации се издигнали водачи, които преобразили своите земи и епохи с ум и сила, с могъщество и милосърдие; Възходът на Египет - Владетелите, които обединили Египет и способствали за напредъка на неговата богата цивилизация, използвали труда и таланта на поданиците си за построяването на величествени пирамиди, определящи облика на страната; Класическа Азия: Китай и Индия - Изсечено върху камък или написано ... |
|
Днес повечето хора не вярват в старите обреди и съществуването на древни същества и магични предмети. Затова и ролята на кукерите и сурвакарите е променена. Маскираните игри са се превърнали в голям карнавал, където участие вземат всички желаещи - млади и стари, мъже, жени, деца. Маскираните играят на празника си в селото, а след това се явяват и на множество фестивали. Всеки район си има маскараден фестивал, където участват групи от цялата страна и чужбина, а Сурва в Перник и Кукерландия в Ямбол са двата най-големи. На фестивалите се представят маски и костюми, пресъздават се традиции и обичаи, свързани с маскарадната ... |
|
В Османските потайности. Харемът, Ибрахим Карахасан-Чънар не изневерява на увлекателния си стил, който ни кара да прочитаме книгите му на един дъх. Това, което се е превърнало в запазена марка на автора и което му е спечелило голяма читателска аудитория, е оригиналният му творчески подход - сплав от документален реализъм и изкусно изведен сюжет. Място на "полесражението" в книгата е предимно Истанбул, метрополията на могъщата Османска империя, градът с двойствен морал и стандарти, разпадащи се взаимоотношения и рухнали мечти. Какво всъщност знаем за харема като обществен институт. Истина ли е, че той е мрачна ... |