Съставител: Елена И. Рьорих. ... "Пристъпвайки към труда, нек се погрижим да не загубим сили в действието. Поради невежество можем да се преизпълним с мисли, които отслабват и затрудняват разширяването на съзнанието. Но нека си спомним за Всеначалната Сила. Нека повторим основите на Извора на преуспяването и неуморността. Вседаващата Основа честа забравя, затова нека призовем цялото си внимание, за да запечатим в съзнанието Всеначалната Сила." Из книгата ... |
|
Да преобразим живота си чрез енергията на речта. ... На човека му е трудно да разбере природата на словото и да признае, че словото е велика духовна сила. Ето защо в продължение на живота си или негов отрязък, без да се замисля, човек изговаря множество думи, които след това му носят само болка. Изречените думи създават карма. Не само нашите действия, но и речта ни натрупва най-много отрицателна или положителна карма. Защото тя може да наранява, но може и да лекува. Нашата реч може да преобрази живота ни, когато започваме да се отнасяме към нея като към духовна практика - да я наблюдаваме, да я осъзнаваме и да говорим ... |
|
Наблюдения върху Откровението на Йоан."Размишленията в тази книга се основават, наред с другото, на мои дванадесет лекции, изнесени в Щутгарт, Берлин и Мюнхен през зимата на 1940/41 г. По това време живо говореше и съдбата на настоящето. Последната част от няколко лекции беше изнесена, докато течеше въздушната тревога. Непосредствено след изнасянето на втората част от лекциите в Берлин и Мюнхен във Великденските дни на 1941 г. Християнската общност беше забранена, цялата литература конфискувана и унищожена, а служителите бяха изпратени в затвори и концентрационни лагери. Част от наблюденията върху Апокалипсиса бяха ... |
|
"Усъвършенствай себе си и така внасяй хармония между хората." - Основен принцип на конфуцианското учение. Според мнозина за да разбереш китайската култура, трябва първо да разбереш конфуцианството. Китайската философия тръгва от изучаване на човешкия живот и главното в нея е Пътят, който прави човека човек. По какъв начин човекът е истински човек? Как човек трябва да постъпва към човека? Най-възвишената цел на нейните знания може да бъде обобщена чрез израз от Книга на учителя Джуандзъ: мъдрец отвътре, цар навън. Когато човек доведе усъвършенстването на личността си до възможния предел, той става мъдрец отвътре, ... |
|
Напътствия и идеи за по-спокоен живот. Тази книга предлага едно пътуване в историята, което започва от първото хилядолетие пр.н.е., в търсене на всичко онова, което е казано, написано и завещано от големите умове на човечеството за Душевното спокойствие и Вътрешния мир. Представени са хронологично напътствия на мъдреците от Изтока, откъси от свещени книги, максими от антични философи и афоризми и фрагменти от знаменити мислители и съвременни автори от Древността до наши дни."Създавай, но не притежавай; прави, но не предявявай права; върши си работата, но не трупай, защото само нещата, в които не се вкопчваш, остават ... |
|
Повечето от нас имат чувството, че Азът е отделен център на усещане и действие, който живее вътре, вграден във физическото тяло - център, който се сблъсква с външния свят от хора и вещи, като чрез сетивата общува с една чужда и странна Вселена. В Книга за табуто да узнаеш кой си е застъпена космогоничната идея от философията на Веданта за Вездесъщия Бог, който се е заиграл сам със себе си на криеница: размножил се е в безброй същества - огледални негови образи, маски на Бога - и така се е захласнал в Божествената игра, че се е самозабравил в нея. Това е причинило двойственото его-съзнание у човека, забравил, че е самият ... |
|
Истории и практики на воина на светлината. ... Сърцето на шамана използва истински истории, смайващи видения и древни ритуали, за да се гмурнете в свещения свят на шаманите. Практиките, изложени в Сърцето на шамана, ще ви помогнат да сбъднете своята собствена заветна мечта. Ще ви помогнат да изковете съдба, пропита с кураж и водена от ясна визия. Алберто Вилолдо ще ви поведе по стъпките на воина на светлината, за да разберете как да се освободите от трите кошмара, свързани с любовта, смъртта и чувството за сигурност. Това са кошмари, които държат в плен всеки от нас, докато освобождаването от тях носи свобода, ... |
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
Беседи върху Десетте Божии заповеди. "Любовта се познава по делата. Да любиш някого само на думи, без дела на любов, е все едно да си въобразяваш, че храниш гладния, като му показваш картини, дето са нарисувани вкусни ястия, и че обличаш голия с празните си обещания, които никога не мислиш да изпълниш. Св. Йоан Богослов затова е казал: "Чеда мои нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!" (1 Иоан 3:18). Любовта се доказва с жертвите, които се правят за нея. Ако истински обичаш някого, ти си готов много жертви да направиш за него, та дори и живота си да му поднесеш. Тъй се доказва и любовта към ... |