Едва ли някой се съмнява, че историята на света би изглеждала така както изглежда днес, ако в нея не присъстваха редица изключителни личности, които се престрашиха да прекрачат границите на възможното и доказаха пред всички, че не е трудно да преобърнеш света, стига истински да поискаш. Александър Флеминг, Чарли Чаплин, Мартин Лутър Кинг, Уолт Дисни, Юрий Гагарин, Ив-Сен Лоран, Михаил Горбачов, Марк Зукърбърг, Стив Джобс, Бил Гейтс, Илън Мъск - всички те доказаха, че за да излезеш извън рамките на обичайното е нужно нещо повече от желание... Нужна е смелост! Личностите, които промениха живота на цялото човечество не ... |
|
|
"С тази малка, но изпълнена с много емоция книжка, искам да благодаря на най-важните хора в моя живот, които ме вдъхновиха и изпълниха с любов, смисъл и светлина дните ми - на съпруга ми, дъщеря ми и моите родители, които ме даряваха и даряват с най-светлите чувства на света - любовта, разбирането и топлината. Те ми дадоха силите, куража, вдъхновението и ме научиха да бъда човек, такъв какъвто бих искала да бъда. Много се надявам, че всички, които четете тази книжка, ще бъдете докоснати от емоцията в нея, защото тази емоция идва дълбоко от сърцето и е много истинска. Бих се радвала, ако с тези стихове мога да помогна ... |
|
|
Двете произведения събрани в това издание - "Яма" на Александър Куприн и "Отец Сергий" на Лев Толстой предизвикват силни и противоречиви чувства и несъмнено продължават да са актуални и днес. Съществуването на публични домове в Русия в началото на XX век е съвсем обичайно явление, както е обичайно и разпалването на сериозни страсти около обитателките им. Героините на Александър Куприн, красивите проститутки Жени, Паша и Люба, са в центъра на тези страсти, а една от тях замисля ужасно отмъщение за целия мъжки род. Повестта "Яма" - 1909 г., улавя в детайли и описва с психологическа ... |
|
|
Наричан бащата на атомната бомба, Робърт Опенхаймер е сред най-иконичните фигури на миналия век - харизматичен физик, който след края на Втората световна война се превръща в най-популярния учен на планетата... а впоследствие и в най-знаковата жертва на антикомунистическата истерия в САЩ. Опенхаймер ръководи гигантския проект за създаване на атомната бомба, но след бомбардировките над Хирошима и Нагасаки се възправя с целия си авторитет срещу собственото си творение и зове убедително за международен контрол над ядреното оръжие. Противопоставя се яростно срещу вдигането на залозите с разработването на водородната бомба и ... |
|
|
"Как се раждат самодивите" е плод на безгранична любов към българския фолклор и на силна самодивска магия. Започната по самодивско време и завършена по Водици, тя е живо доказателство, че магичното по нашите земи е още живо. Сборникът съдържа разкази на фолклорна тематика и богато разнообразие от информация на тема български народни вярвания, обреди и легенди. На страниците на книгата оживяват магични същества като змейове, самодиви и караконджули. Разказите за Странджа и нестинарите, за кукерите, самодивите и змейовете, събуждат древно знание, закодирано в българските ни души и шептят своите тайни. Ние просто ... |
|
|
"Върху пясъците на времето" се издава от издателство "Български бестселър" поради голямото търсене от страна на студенти по българска филология, защото с помощта на моите стихове могат по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през Средновековието - та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери - никой български поет не е писал например в "рондо" - нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие. А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998 - 2004 г. има не само рондо, има ... |
|
|
"Пираните от Неапол" на Роберто Савиано - преследвания от италианската мафия журналист, който разкри интригите на неаполитанската Камора в своето разследване "Гомора". Старите босове на Камората или са в затвора, или са се разкаяли, или са в немилост. Новите все още не са наложили пълен контрол над Неапол. Времената се менят и Николас Фиорило усеща, че е дошло неговото време. Той е само на 15, все още ходи на училище, живее с родителите си, кара мотопед, мечтае за нови маратонки. Но това, за което мечтае най-много, е свое запазено място в луксозния ресторант, където се срещат босовете на Камората. ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
|
Обич е първата стихосбирка на авторката Веска Николова. В нея тя вниква дълбоко в сложния свят на човешката душа, разкрива огромната си обич към хората и изследва фините струни на женското светоусещане. Пътека Дали ще се родя повторно от пепелта на този ден? Тежи лозницата на двора и капе залез позлатен... Как мрака и въздухът се сгъстяват! Гори в тревога мисълта! Ще съм ли същата отново, когато дойде утринта? Когато стъпки отшумели пътеката ще ми даде и ще ми каже: Своя спомен горчив от тях да изпредеш! Дали след време ще открия пътека друга в този свят, където дните ми отново с горещи стъпки ще вървят? Не зная... ... |
|
|
Фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. ... Където бях и пак ще бъда Да ходим боси по камъни редени и между тях тревата да гали ходилата. Да кацне меко над бялото коляно червена пеперуда и да трептиш от гъдел. Да дишаш слънце под есенната круша и да усетиш с нея как крушите едреят. Щурче преде в косата и в ухото. От теб към мен ще скочи над спомена с поточе. Вода сълзи под камъните боси, в зелената мъгла след сенокоса. Георги Атанасов ... |
|
|
"Проблемът за времето, което (не) остава (като превишена скорост, отминаващ вятър, родословно дърво) е централен в писането на Александър Арнаудов. Гробът му е празен, защото дните изтичат като кръв и корените им тежат и пропадат нагоре към дъното на небето. Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето, а любовта ни е ангелът, който е смъртта си - вещае яркият, настойчив в своето своеобразие, поетичен глас на младия поет, чийто дебют, освен крайно прецизна работа с езика, издава и дълбоко познаване на модерната поезия на ХХ век. Писане трансгресиращо метафизичните парадокси на Паул Целан, ... |
|
|
Младата учителка Албена се връща в опустелия си роден дом, за да прекара последна ваканция преди да вземе тежкото решение да го продаде. Още със стъпването там оживяват не само спомените за загиналите ѝ родители, но и за Тодор - момчето, в което е била влюбена и който я е предал жестоко, принуждавайки я да напусне града преди десет години. Една случайно намерена снимка изправя Албена пред разплитането на столетна тайна. А Тодор е единственият, който може да ѝ помогне да открие истината. Ще могат ли раните от миналото да заздравеят и ще успеят ли двамата да обединят усилията си срещу неочакваните си врагове? ... |
Книги
