"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
Първата книга на Дора Габе "Теменуги" се появява през 1908 година. Но няколко години преди това списанията "Мисъл", "Демократически преглед" и "Ново общество" поместват нейни стихотворни цикли, които са приети радушно от тогавашните законодатели на естетическия вкус около кръга "Мисъл". Най-благосклонна е оценката на Пейо Яворов, който в редица свои писма до Дора Габе ѝ дава ценни съвети и предлага редакторски поправки, стигащи почти до съавторство. В писмо от 30 юни 1905 година разсъждавайки върху няколко нови стихотворения на Дора Габе, Яворов отбелязва: " ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
След Обич (2018) и Сила (2019) и в третата си стихосбирка Срещу вятъра Веска Николова не изменя на своето творческо кредо, отстоявайки изконни нравствени ценности. Лесно е да плуваш по течението. Лесно е да бъдеш галеник на съдбата или слуга на миропомазаните. Трудно е да тръгнеш срещу статуквото, срещу грубата сила на деня, срещу ледената стена на бездушието. Трудно е да вървиш срещу вятъра. Но авторката прави точно това. И си заслужава! Заради поезията. Заради обичта между човеците. Заради паметта на поетите в "земята на убитите поети" ( Л. Левчев ). Заради всичко ценно в сърцата на хората! Колумбовци на ... |
|
Роберт пътува с майка си, известен норвежки археолог, до Долината на царете в Египет, за да изследват новооткрита древна гробница. "Смъртта ще покоси този, който наруши покоя на мъртвеца", гласят йероглифите над вратата на погребалната камера. Мистериозна смърт неведнъж е застигала и археолози, и иманяри. Дали и сега не се е отключило древно проклятие? Кой е бил погребан в гробницата преди 3600 години? Какво може да се случи в края на обратното броене, за което предупреждава тайнствената Ясмин? Дали само животът на археолозите е заложен на карта, или и този на милиони хора, живеещи по бреговете на Средиземно ... |
|
Ако не успееш да поръчаш лимитираното издание, можеш да видиш стандартното - продължението на Четвърто крило. ... Всички, включително и самата Вайълет Соренгейл, очакват, че първата година във военния колеж Басгайът ще им бъде и последната. Вършитбата бе едва първият невъзможно труден тест, чиято цел бе да отсее малодушните, недостойните, родените без късмет. Сега започват истинските тренировки и изпитания и не е ясно дали Вайълет ще издържи. Обучението не само е изтощително и брутално, но е и преднамерено създадено да закали издръжливостта на ездачите пред лицето на болка отвъд предела на човешкото. А и новият ... |
|
Ако не успееш да поръчаш лимитираното издание, можеш да видиш стандартното. ... Крехката Вайълет Соренгейл цял живот се е подготвяла за Квадранта на писарите, където ще е заобиколена от книги и истории за чужди приключения. Но главнокомандващата генерал Соренгейл - позната още като строгата и студена майка на Вайълет - има други планове. По нейна заповед младата жена трябва да се присъедини към стотиците младежи, които се стремят към най-елитната част от наварските войски: драконовите ездачи. Да оцелееш в наборния ден е предизвикателство само по себе си. А след това започва наистина трудното. Когато си най-дребната, не ... |
|
"Жените-хумористки в българската литература почти липсват, а в световната се броят на пръсти. В този недоимък на смешни авторки, книгата на Анджелина Соренсен се появява като странна птица. Самата писателка също е странна птица, която в живота и в хумористичната си проза прелита между два континента - Европа и Америка. Спомените я свързват с нашата действителност, съдбата ѝ - с американската. Тя разказва с лекота, с ироничен поглед към нещата от живота и свежо чувство за хумор. Покрай разказите от Връзки и развръзки направих връзка и с популярната песничка за Усмивката: Със свойта нишка лека, привързват те ... |
|
"Никога, ама никога не задавай въпроси на мъж, когато се прибере. Особено ако го е нямало дълго. Единственото, което може да питаш, е дали е гладен. Но и то не е задължително. Върнал ли се е - това е отговорът на всичко." Из книгата ... |
|
Печалната история на Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна Българска. ... Ваймар, Германия, 1945 г. Скоро след освобождаването на концентрационния лагер Бухенвалд седем мъже от италианската Реджа Марина влизат в градското гробище и се отправят към занемарен участък със забити в земята колове. След много усилия и голяма доза късмет намират парцел номер 262, където според регистъра почиват останките на unbekannte Frau - непозната жена. Когато изтръгват кола, виждат, че в основата му е написано име. Най-накрая могат да го заменят с паметната плоча, с която са се сдобили с цената на много жертви в онези първи дни след ... |
|
В продължение на 18 години писателят изследва историята на град Сливен и областта. Трилогията Тътени (1980), Бурята (1986), И стана ден (1998) е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град. Не съществува друг град в страната, за който да е писан такъв епос. Но в същото време това е историята на нашето Възраждане, разказана през миналото на Сливен, като роман с голяма историческа достоверност. Самият Цончо Родев казва за романа И стана ден:"Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер, но като историческа последователност и проследяване на някои човешки съдби ... |
|
В продължение на 18 години писателят изследва историята на град Сливен и областта. Трилогията Тътени (1980), Бурята (1986), И стана ден (1998) е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град. Не съществува друг град в страната, за който да е писан такъв епос. Но в същото време това е историята на нашето Възраждане, разказана през миналото на Сливен, като роман с голяма историческа достоверност. Самият Цончо Родев казва за романа Бурята:"...Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер. Но като историческа хронология и по-нататъшно проследяване на някои човешки ... |