Книгата е посветена на Андрей Стоянов, видна обществена и културна фигура, пианист, педагог, есеист. Първата част е подбор от есета, публикувани в книгите "Магията на музиката", "Живот, блян, изкуство", "Геният в музиката", "Пътеки на истината". Втората е подбор от неговия архив, в който са представени писма на други видни фигури в българската култура, като Н. Лилиев, Б. Пенев, Ал. Балабанов и много други. ... |
|
|
Гао Синдзян е първият китайски автор, получил Нобеловата награда за литература. "Планината Душа" е изискан, незабравим и смел роман, който води дълбоко в сърцето на съвременен Китай. "Това е епичен мащабен приключенски роман... "Планината Душа" е изпълнен с малки разкази: древна китайска история, народни приказки, мотиви от детството, спомени за Културната революция, ожесточени спорове и страстен секс. Гао представя "неописуемото величие на живота и го е направил в този сложен, богат и необикновен роман."Индипендънт он Сънди "Отначало докрай човек има чувството, че Гао преследва ... |
|
|
Двубоят между две изключителни личности, решил съдбата на един народ, се намира в центъра на този напълно различен разказ за царстването на Хенри VІІІ. Светецът Томас Мор може би не е точно онзи праведен мъченик, какъвто ни го представя канонът на историята. "Злодеят" Томас Кромуел, чиято история се разказва тук, също се очертава като съвсем различен човек – син на ковач, издигнал се до един от създателите на съвременна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската църква. Момчето от бедняшките квартали изгражда само себе си като забележителна ренесансова личност, едновременно визионер и ловък политик, ... |
|
|
На работната маса на самоубилата се писателка остава ръкописът на последния й роман "Между действията". Съпругът й няма колебания, че творбата непременно трябва да излезе, защото чрез нея Вирджиния Улф изпраща важно послание. Най-характерната черта на романа е впечатляващата му всеобхватност. Действието се развива в един-единствен ден в малко селище до Лондон, но чрез множеството сценки, включени в колективното празненство, се разкрива богатството на английската литературна традиция. В книгата много се залага на активното съдействие и съпричастие на публиката, а също и на читателя, изправен пред голямо ... |
|
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
Федя Филкова (родена през 1950 г.) е поетеса, авторка на седем стихосбирки - "Цветя с очите на жени", "Нежен въздух", "Рисунки в мрака", "Крехко разпятие", "Моята твоя любов", "Второ сърце" и "Нищо тъмно", и сборникът с разкази - "Третата жена". Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения ("Nachtgras", Drava Verlag). След демократичните промени в България през 1989 ... |
|
|
Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
|
|
"Годините" е смела и експериментаторска творба, търсеща нови измерения на романа. Смята се за една от най-реалистичните творби на Улф, която не внушава абстрактни идеи за вселената, битието, а носи тежкия отпечатък на времето, в което е написана. Навярно именно поради това е най-търсена и предпочитана от читателите. Вирджиния Улф представя историята на семейство Парджитър - типични представители на средната класа в периода 1880 - 1937 г. и проследява три поколения от английското семейство като прескача волно във времето. И макар романът да не е семеен портрет, нито семейна сага, той разказва историята и ... |
|
|
"Бил е най-щастливият миг в живота ми, не съм го знаел" Така започва романа Музей на невинността на носителя на Нобелова награда Орхан Памук, според световната критика върховното постижение в досегашното му творчество. В един прекрасен пролетен ден Кемал, син на заможно истанбулско семейство, трябва да се сгоди за Сибел, която също произхожда от висшето столично общество. Тогава той среща случайно Фюсун, красива продавачка в магазин, далечна негова роднина. Тази среща поставя началото на едно всеобхватно чувство, което променя изцяло ценностната система на Кемал. Далечните братовчеди нарушават табутата на ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
Книги
