Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
"Български сонети. Избрано" е първата антология на българския сонет. Повече от 130-годишната му история е представена изключително изчерпателно - включени са 99 автори с над 360 стихотворения. Двутомникът съдържа както произведения на класиците Иван Вазов, Константин Величков, Пенчо Славейков, великолепни образци на символистите Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, така и стихове от началото на XXI век, някои от които се публикуват за първи път. Изданието е съпроводено с оригинални златни винетки и представлява истински шедьовър за ценителите не само на хубавата, но и на изящната книга. ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
|
В книгата "И смехът е утеха" поетът Петър Велчев предлага подбор от своето хумористично творчество: сатири, епиграми, пародии, шаржове. Колко самобитни хрумвания има в тях, колко хумор и сатира, колко оригинална поезия! Те приличат на чудесните лирически стихотворения на Петър Велчев, само че са малко по-особени и придават друг чар на цялостното му стихово творчество, което вече има черти на литературна класика. ... |
|
|
В книгата са поместени най-красивите, вдъхновяващи и въздействащи стихове на талантливата българска писателка. Стихотворенията са писани в различни етапи от творческия и житейския ѝ път и обхващат общия период 1937 до 2001 година. Книгата носи името "Копнеж", а неин съставител е съпругът на Блага Димитрова - Йордан Василев. В това издание на стиховете присъстват и бележки от Йордан Василев. Те допълват стиховете на поетесата, разказвайки любопитни факти около написването им и разкривайки истинската история, стояща зад създаването на едни от най-емблематичните стихове в съвременната българска литература. ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Майкъл Дрейтън (1563-1631) е английски поет. Неговите сонети се класират сред най-добрите творения на периода и са на второ място след тези на Шекспир. Поредицата сонети "Идея" на Майкъл Дрейтън за първи път се появява в превод на български език. Елегантният, аристократичен жанр на сонета не присъства в българската поетична традиция (освен в най-ново време). Чрез нежните, остроумни, тъжни или по философски примирени строфи Дрейтън сякаш посяга към нас през вековете, за да можем да споделим частица от живота на поета, от неговата любов, болка, отчаяние или надежда. Изящни като бисери, сонетите на Дрейтън ще ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
Книги
