"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Основана на дълги проучвания и огромен документален материал, книгата „Ти вярваш” предлага на читателите гледната точка на Леа Коен върху темата за Холокоста и свързаните с него събития в Царство България и в съседните му страни през периода 1940 – 1944 година. Тук става дума за спасението на едни евреи и не-спасението на други, за безмилостни преследвания, но също и за онази „спасителна съпротива“, оказана от различни кръгове на гражданското общество и от самите евреи, благодарение на която 48 000 български евреи не са депортирани в лагерите на смъртта в Полша. За първи път се анализират и публикуват документи от ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Писател, филантроп, учен, библиотекар, дипломат, изобретател, философ, самохвалко и шегобиец, Бенджамин Франклин е един от най-удивителните герои в американската история - факт, който не е убягнал и на самия него, както личи от автобиографията му. Без изобщо да коментира превратностите около американската революция, Франклин фокусира острия си ум върху културата и обществото в колониална Филаделфия, създавайки най-истинската легенда за човека с невзрачен произход, който с упорит труд сбъдва "американската мечта" и става "някой". Първоначално публикувана на френски през 1791г., а после преведена на ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
|
|
Младите Ашле и Алида напускат родния край, за да търсят своето място в света. Скитат се бездомни и изгубени из сивотата на стария Берген. Жертват съвестта си заради любовта и трябва да се изправят пред последиците от деянията си. Юн Фосе изгражда историята на Ашле и Алида в три кратки романа - "Бдение", "Бленуванията на Улав" и "Отмала". Разказът преминава през поколения и векове, изпълнен с драматизъм - любов, смърт и убийство, загубени завинаги деца и родители, жестокостта на хората с власт, но и тази, на която са способни "добрите хора". Езикът на норвежките диалекти, ... |
|
|
Забравения шедьовър - дванайсето издание! ... Книгата Калуня-каля разказва за Априлското въстание, но през погледа на помаците. Именно различната гледна точка я прави толкова интересна и необикновена. Това дава основание на мнозина да я наричат забравения шедьовър. В центъра на романа стои Калуньо кехая. Той не разбира желанието на събратята си да се избиват един другиго, не проумява жаждата им за кръв. Това е роман за един човек, който гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... В опитите си да помага и прощава, Калуньо загубва хората, на които най-много държи. Разкрита е драмата на ... |
|
|
"Посвещавам на всички, на които не достигна живот да разкажат за това. И дано ми простят, че не съм успял всичко да видя, всичко да си спомня, за всичко да се досетя." Александър Солженицин На 28 декември 1973 г., в Париж излиза трудът на Александър Солженицин Архипелаг Гулаг. Нареждана сред най-значимите книги на XX век, тази антология на Сталинския терор променя погледа на хората от Запада върху Съветския съюз. Разкритията за мащаба на сталинските репресии ги хвърлят в страшен потрес: стотици хиляди избити по бързата процедура, организиран масов глад, милиони затворници, депортирани цели народи (като ... |
|
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимото мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател образци на световната литература. В този том, драги читателю, ти предстои среща с един от великите романи на Фьодор Михайлович Достоевски - "Юноша". Творба, която преди повече от 100 години почти пророчески предсказа не само ... |
|
|
През 1680 г. прочутият английски проповедник Джон Бъниан написва "Живота и смъртта на г-н Злонрав" - произведение, чиято замисъл и цел е тематично да допълни написаната две години по-рано и радваща се на голям успех алегория "Пътешественикът от този свят до онзи" и по този начин да завърши един своеобразен цикъл, разкриващ двата пътя, които според Библията човек би могъл да поеме - пътя на живота, водещ към рая и вечното блаженство, и пътя на смъртта, водещ към ада и вечната погибел. Както в "Пътешественикът от този свят до онзи", така и в "Живота и смъртта на г-н Злонрав", Бъниан ... |
|
|
Защо властта не е онова, което беше? Препоръчано от Марк Зукърбърг. ... Властта има свойството да се мести, и не само от запад на изток и от север на юг, но и от палатите към площадите. Хегемонията на огромните корпорации все повече отстъпва пред младите и амбициозни стартъп предприятия. Същата тази власт не просто се прехвърля, но и разлага с течение на времето. Онези, които я притежават, днес са изправени пред ограничения в нейното упражняване, непознати в миналото. В "Краят на властта" удостоения с множество награди бивш редактор на "Foreign Policy" Мойзес Наим хвърля светлина върху борбата между ... |
Книги
