Досега се мислеше, че българите са късно дошли турци, които в 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което искат да извадят ... |
|
Историко-филологически издирвания въз основа на първоизточници. ... Турската и гръцката тирания бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешката култура, но българщината му те не можеха да изкоренят. В съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Този усет се разви с времето. У някои в съзнание. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се обявиха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла. Единият дял, ... |
|
Дисертация за получаване на научна степен доктор на философските науки на университета Александър фон Хумболт. ... "За пожара в Москва през 1812 година са изказани различни мнения. Господстващото е онова, от официалния Наполеонов бюлетин от това време, че граф Ростопчин, тогавашният военен управител на Москва, е наредил изпепеляването на Москва. На същото мнение са всички френски, немски и по-голямата част от руските исторически писатели. Бюлетин номер 20 от 17 септември 1812 на Великата армия представя следното: 300 до 400 разбойници запалиха града на 500 места едновременно по поръчка на губернатора Ростопчин. ... |
|
Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на ... |
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич "Българска история - Том 1: Българска история под името на хуните". Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Книгата е написана от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, ... |
|
Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Българска история" - том 2 обхваща годините от 485 до 668 г. Автор на книгата е Гавраил Кръстевич, като настоящето първо издание е преписано на новобългарски от Николай Иванов Колев. "Драги читателю, През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич "Българска история" - Том 1: Българска история под името на хуните". Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев. Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост ... |
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш статия от българския историк и преподавател в университета "Александър фон Хумболт" в Берлин д-р Ганчо Ценов. Статията е издадена в България 14 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет. По това време се печата и забележителното му изследване на немски "Goten oder Bulgaren", от което в настоящата статия той използва множество оригинални цитати, събрани от стари автори и преведени от него на български. В книгата си "Препирните по народността на българите..." издадена по-късно, ... |
|
Трето издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... Историко-филологически издирвания и изследване на историята на трако-илирийци скити, готи, хуми, келти и други. Забранена в България от 1944 г. до 1990 г."Напечатаното тук е съкратена част от една по-обширно намислена работа, която засега не може да излезе. Ако въпреки това ние обнародваме настоящето, то е, че предвид борбите, които нашият народ води за своята политическа независимост, рекохме да му посочим какъв народ е той, защото той досега е водил борба в ненаучен терен и затова е губил. В тези си листове ние приведохме доказателства, че българите не са чужд ... |
|
Изданието съдържа "За произхода и деянията на гетите", "Римска история - извадки" на Йордан, написани около 551 г., и "Византийска история" на Малх, написана около 474 - 480 г. ... "Двата народа, гети и хуни, имат тясно преплетена история, както военна, така и културна. За гетите около 330 - 337 година е създаден азбука от изключителния учен Урфил, която и днес в Словения и Хърватско се нарича Готика, и най-учудващото е, че тази Готика е азбуката известна ни като Глаголица. Климент създава нова калиграфия на точно същия брой знаци, както за звуци, така и за числа използвайки и фригийски ... |
|
Написана около 448 г. ... "Драги читателю, Това е един уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи. "Именникът ... |
|
Трето допълнено и разширено издание. ... "Тази книга е един нов сполучлив опит за разкриване истинската история на българския народ, на българската държава и на българската духовност и култура. За първи път на едно място са представени толкова много факти и доказателства в един систематизиран и увлекателен социално-исторически коментар, които разкриват нашата история като неделима част още от възникването на човешката цивилизация. Авторът в самото начало на книгата посочва, че това заглавие не е негово, а го взаимствал от такива световни личности, като французите ген. Шарл де Гол и Франсоа Митрен, италианския ... |