Думата "позиция", употребявана милион пъти през тоталитарното време, за да се обезцени съвсем, характеризира най-точно литературното дело и човешката съдба на Йордан Бадев. Затова е и върху корицата, зад която са текстовете на този честен и блестящ критик. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Прозата на Пейо Яворов стои в пълната и могъща сянка на неговата драматична, ослепяваща поезия и трагичния роман на неговия живот. Яворовата биография на Гоце Делчев остава най-доброто произведение за великия водач на националноосвободителното движение в Македония от края на по-миналия и началото на миналия век. Най-ценното и непреходното в "Хайдушки копнения" е живото и непосредствено свидетелство на един поет за характера и насоките на едно историческо движение, на една всенародна борба" Тончо Жечев ... |
|
Безсмъртният герой на Хашек прекрачва прага и на този век като най-свободния човек на света."Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата на историята на Наполеон. Ако анализираме техния характер, той би затъмнил славата на Александър Македонски. Днес из пражките улици вие можете да срещнете опърпан човек, който сам дори не съзнава каква голяма роля е изиграл в историята на новата велика епоха. Той си върви скромно по пътя, не безпокои никого, не го безпокоят журналисти, които да го молят за интервю. Ако го попитате как се казва, той ще ви отговори простичко и скромно: & ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време ... |
|
Неговото дело не се бои от никакви проверки и няма нужда от ничия защита. Неговото дело въпреки всичко вършеше непрекъснато и триумфално своята чудодейна работа и днес стотици хиляди българи споменуват името му с обич и с национална гордост. Днес не може да има хитрини, нито премълчавания, има само сияние, в което образите на писателя и на народа се покриват - неотделими един от друг и неуязвими. Константин Константинов ... |
|
Трето преработено и допълнено издание. ... "Бий, барабанчик!" на Атанас Тончев е сериозно докосване до истинския Пеньо Пенев - човека и твореца. Авторът познава и с умение разгадава трагичната му житейска съдба и яркото му творчество. Книгата е написана от даровита ръка, която пази топлината на Пеньовата десница."Христо Черняев ... |
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |