Гьоте пише дебютния си роман "Страданията на младия Вертер", когато е на 24 години, само за пет седмици и половина. Този епистоларен текст бързо превръща непознатия дотогава автор в литературна знаменитост, Наполеон Бонапарт го нарича една от най-великите творби в цялата европейска проза, а книгата и до днес е сред най-значимите на немския класик. Написана в по-голямата си част като писма от младия художник Вертер до приятеля му Вилхелм, "Страданията на младия Вертер" описва страстно жадувана, но несподелена любов с трагичен край. Историята е толкова въздействаща, че води до необичаен феномен. Млади ... |
|
|
Изданието излиза в луксозната поредица на издателство "Захарий Стоянов" превод на Любомир Илиев или Валери Петров. Предговорът е написан от Албрехт Шьоне специално за българското издание. ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". "Тича, без да сяда, носи, без да спре! Ах, реки хиляда сливат се в море!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. Вдъхновява Чарлз Дарвин с антропологичните си изследвания. Най-известното му произведение е "Фауст". Пише поемата "Чиракът магьосник" през 1797 г., която след това е пресъздавана многократно от различни артисти - в музиката, киното, видеоигрите, литературата, дори в Комунистическия манифест на Маркс и ... |
|
|
Предполагаем син на Петър III и Екатерина Велика, през цялото си кратко и разрушително царстване Павел I (1754-1801) изпитва неустоимата потребност да отблъсква, така както други са обладани от стремежа да се харесват. Призван да управлява Русия, той презира русите, езика и традициите им, като едновременно не скрива безграничното си възхищение от пруските нрави. Още в най-ранна възраст намразва майка си заради деспотизма, силната и и ярка изява на императорския престол, разпуснатия живот и подозренията, които тегнат върху нея след странната смърт на съпруга и... Неспособен да овладява най-страховитите си импулси, ... |
|
|
Това е последното произведение на най-големия френски биограф от втората половина на XX век, публикувано след смъртта му през 2007 година. Описанието на живота и властването на Борис Годунов представлява същинско предизвикателство поради легендата, която го съпътства, гениално пресъздадена със слово и музика от творци като Александър Пушкин, Модест Мусоргски, Проспер Мериме, Алексей Толстой. Насаждан с години мит се руши трудно. Но умелият Анри Троая не се поколебава да го стори, като се позовава на най-новите открития на руски изследователи, и да извае истинския лик на Борис Годунов. Борбата му с лъжливи претенденти ... |
|
|
Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
|
Световноизвестният хирург Рафал Вилчур се радва на блестяща кариера и щастлив брак с любимата жена. Един ден обаче у дома го очаква писмо, в което съпругата му съобщава, че го напуска заради друг мъж и взема дъщеря им със себе си. Съкрушеният Вилчур се напива и става жертва на крадци, които го удрят силно по главата. След нападението професорът получава амнезия и не помни нищо от миналото си. Минават години. Антони Кошиба се скита по селата и се препитава с каквото намери. Незнайно откъде неукият селянин знае да лекува различни болести и травми. Когато Кошиба вдига на крака тежко болния син на заможен воденичар, славата ... |
|
|
Свободата е най-скъпото благо; тя не са дава даром нито от човека, нито от Бога; отива, където я повикат, от страна в страна, от сърце в сърце, зорка, непокорна, безкомпромисна."Казандзакис е една от най-великите фигури на сцената на световната литература." The New York Times Book Review ... |
|
|
Распутин е една от най-скандалните личности в столетната история на руската монархия, едновременно сляпо боготворен и яростно ненавиждан. Кой всъщност е Распутин? Набожен мужик, надарен с прорицателски и лечителски способности, или низък измамник, възползвал се от наивността и слабостта на Николай Втори и Александра Фьодоровна, за да се издигне в света на "големите" и да граби с пълни шепи от насладите, достъпни единствено на дворянството. Сладострастен съблазнител или маг? Привърженик и пламенен защитник на короната, или рушител на нейната мощ и авторитет? Френският писател от арменски произход Анри Троая ( ... |
|
|
Световна класика. ... Чарлс Дикенс без Лондон просто не би бил Чарлс Дикенс. Градът подсигурява на писателя постоянен извор на материал, бликащ от виталност, живот, пороци, хора от всякакъв тип и най-вече сюжети. Лондон е неговата муза, той му предоставя реалната среда, в която Дикенс развива своите измислени приключения, но освен това го и вдъхновява и предизвиква като автор. Огромната метрополия му дава възможност едновременно за сюжети и авантюри, въздейства му и го блазни, но заедно с това конфронтира идеалистичния му светоглед с несекващите престъпления, нищета и мизерия – Лондон кара Дикенс да порасне. Чарлс ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
Книги
