Серия "Практики". ... "– Слънцето живо ли е? – Да. – Защо? – Защото ние сме живи. – То знае ли, кога е ден? – Да. – Как? – Вижда, че е светло. – Защо се мести слънцето? – Защото когато Вървим, то върви. – Защо върви? – За да чуе какво си казваме. – То живо ли е? – О, разбира се! Иначе няма да може да върви след нас, няма да може да свети." Ще се оставим ли да бъдем заразени от любопитството на автора към всичко, което конструира детето в езика? Имаме ли търпение да го слушаме и да настроим своя слух към моментите, когато то е истински откривател и теоретик? И не на последно място, можем ли да научим ... |
|
|
Читателю, помисли какво правиш, какво си направил през своя живот! Не е възможно да не си направил нещо полезно, нещо ценно, нещо мило, да не си дарил радост някому, може би дори без да го съзнаваш! Един има и раздава. Друг умее и прави. Трети греши и твори представата за зло. На съвестта не може да се разчита да ни насочва в делата ни. Вътрешният морален критерий, неизграден по някакъв модел, не съществува. Съвестта се възпитава. И все пак би следвало нормалността да съществува. Би било твърде ужасно, ако човечеството осъществява своята съдба единствено по реда на изключенията. Нормалността - това е хармоничното дейст ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... "Трудно е да се опише историята на живота на Имануел Кант (1724-1804), тъй като той нямаше нито живот, нито история" - това казва поетът Хайнрих Хайне за един от най-известните мислители на XVIII в. Затворен, недостижим, твърде сложен като естетически възгледи и разбирания, Кант е почти непознат на съвременната публика. Зад мълчаливия и непроницаем образ на философа обаче се крият блестящ оратор и събеседник с изключителен ум, забележително чувство за хумор и недостижими познания. Кант е и първият ... |
|
|
От първата си лекция на 13 октомври 1755 г. до средата на летния семестър на 1795 - 96 г. Имануел Кант води 279 редовни курса, разпределени според дисциплините както следва: логика - 56 пъти; метафизика - 53; география - 49; морална философия - 28; антропология - 24; физика - 21; математика - 15; естествено право и право изобщо - 12; философска енциклопедия - 10; естествена теология - 4; педагогика - 4; механика - два пъти; минерология - веднъж. В повечето случаи това са публични лекции, които е задължен да предлага всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък; някои от тях минават и като privatissima, частни занятия ... |
|
|
Книгата е илюстрирана от Милена Вълнарова. ... 360 години след създаването на "Левиатан", книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото тя вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл. Томас Хобс (1588-1679) живее през едни от най-бурните години на Англия - ... |
|
|
Изданието с твърди корици "Изследване на човешкия разсъдък" е част от библиотеката "Тезаурус" на издателство "Изток-Запад". ... "Бъди философ, но всред цялата твоя философия остани все пак човек...""...Но дали това е основателна причина, заради която философите следва да се въздържат от такива изследвания и да отстъпят все пак пред силата на суеверието? Не е ли уместно да се направи точно противоположният извод и да се приеме необходимостта от пренасянето на сражението в най-тайните местонахождения на врага?""И когато уверени в тези принципи минем през библиотеките, ... |
|
|
Какво прави човешките същества специални? Хората ще ви дадат най-разнообразни отговори на този въпрос. Може да кажат, че това е нашата способност да разказваме истории, да работим заедно, да събираме информация, да се смеем, да си представяме, да използваме език, да учим и да решаваме задачи. Дори се предполага, че сме различни, защото всъщност не се открояваме: ние нямаме специализирани рога, зъби и други природни оръжия или способност да тичаме бързо, и макар да можем да правим много от тези неща, почти винаги други животни могат да правят по-добре от нас. Тъй като не сме конкретно специализирани по отношение на ... |
|
|
Силата на търпението в свят, обсебен от постижения в ранна възраст. Живеем в общество, в което децата и родителите са обсебени от ранни постижения, високи резултати на тестовете SAT, влизане в елитни колежи, постъпване на престижна работа в Google или Facebook или - още по-добре, основаване на бизнес, обещаващ да е следващият Google, Facebook или Uber. Виждаме как софтуерните програмисти стават милионери или милиардери, преди да навършат 30-годишна възраст, и смятаме, че сме се провалили, ако и ние не сме като тях. Популярната култура, преподавателите, работодателите и дори неволно родителите подценяват късната ... |
|
|
"Окото е първият кръг, хоризонтът, който обхваща, е вторият, и повсеместно в природата тази първична схема се преповтаря безкрай." Така започва есето "Кръгове", дало заглавието на настоящия сборник на Ралф Уолдо Емерсън - един от най-големите американски писатели и мислители. Книгата събира тринайсет текста на бостънския интелектуалец, чрез които богатото му творчество е представено в пълнота. "Свръхдушата", "Поетът", "За ползата от великите люде", "Торо" и най-вече едноименният "Кръгове" се фокусират върху идеята за кръговратите на съществуването, ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
|
|
За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 година и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като ... |
Книги
