"Скандалните книги са забраненият плод, към който всеки посяга. Иска да вкуси нещо непознато, различно от ординарната литература. Те хрупкат между зъбите като ябълката от Адамово време. Скандалните книги са живецът на литературата. Без тях книжнината мирише на застояло. Наподобява добре сготвено, но постно ястие. Езикът изтръпва, докато ближеш пръстите и прелистваш страниците. Скандалните книги се спотайват в мазето на библиотеките. Преследвани, четени в тъмна доба, старателно крити под одъра. Изгаряни и спасявани, те дописват по свой начин развоя на свободното слово. Колко са ония, за които си спомняме? ... |
|
|
33 литературни портрета: Поети - от Гео Милев до К. Павлов Белетристи - от Йордан Йовко в до Г. Стоев Драматурзи - от Ст. Л. Костов до Ст. Цанев ... |
|
|
Бай Ганю е универсален общочовешки тип на "зооегото" у човека, социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на "междинните" общества, където съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно-паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално-психологическа основа на левите и десни ... |
|
|
Събития, автори, произведения, библиография. ... Двутомният труд "Тринадесет века българска литература" дава многостранна археографска и библиографска информация. Като използва метода на хронологическата съпоставимост, авторът проследява историко-фактологическото и идейно-тематичното богатство на нашата литература в събития, дати, характеристики на автори и на произведения в процеса на многовековното и развитие. С особена практическа стойност са регистрите на имена, книжовни паметници, анотирани произведения и периодични издания. Първият том включва автори, произведения, събития и библиографски сведения за ... |
|
|
Събития, автори, произведения, библиография. ... Двутомният труд "Тринадесет века българска литература" дава многостранна археографска и библиографска информация. Като използва метода на хронологическата съпоставимост, авторът проследява историко-фактологическото и идейно-тематичното богатство на нашата литература в събития, дати, характеристики на автори и на произведения в процеса на многовековното и развитие. С особена практическа стойност са регистрите на имена, книжовни паметници, анотирани произведения и периодични издания. Първият том - "Тринадесет века българска литература - том 1", включва ... |
|
|
Йордан Ефтимов е автор на онографиите "Опроверганата добродетел: Опити върху Цветан Марангозов", "Двойното дъно на класиката" и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм". Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет. Тази монография се състои от четиринадесет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българската поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на ... |
|
|
Към философията на българската литература. ... Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване "Поезията на 1990 -те: Българско и постмодерно" (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, очертава две основни тенденции. Първата преговаря един централен сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 1990 -те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята ( Ани Илков, Златомир Златанов, ... |
|
|
"Това, което ме ангажира и подтикна да дам публичност на вижданията и преценките си за този рядък с таланта си наш лирик, е преди всичко обсебилата ме неудовлетвореност от досегашното изясняване на проблеми от рода на: Дебелянов и традицията, той сред своите предходници и съвременници, домогването му до рязко открояващо го сред останалите негови връстници-символисти суверенно естетическо верую и поезия. Привлякоха ме и недоизяснените страници от посмъртното битие на поета. Останалите засегнати от мен въпроси само доизразяват част от конкретните общувания с неговото творчество. Оказва се, че дори при толкова многото ... |
|
|
В началото на 21 век проблемите на национализма са остри, пълни с напрежение и конфликти. Илюзия е, че може да се избере една или повече националистически теории и чрез тях да се чете литературният дискурс. Разглеждайки българската културна и литературна ситуация от последните тридесетина години, виждаме, че тя би могла да се опише с ракурси от всички известни националистически теории, намерили представителство в българския контекст: тя е и "морална консолидация", и "териториална концептуална точка", и "въобразена общност", и "идентичност в границите на теоретичните интерпретации", ... |
|
|
Съставител: Брайън Фрийман. ... Книгата увлича от първата страница с няколко леки и ентусиазирани статии от истински фенове (чийто професионален път е здраво преплетен с творчеството на Кинг, което също е интересно). И постепенно продължава с анализ на творчеството на автора, като междувременно получаваме поглед върху работата на колекционери на написаното от него и за мненията на университетски преподаватели, завихрени в циклона на личността му. Представени са периодите в творчеството му, неиздадените и апокрифните му работи (придружени с преразкази на по-интересните творчески опити или изгубени текстове). Общото ... |
|
|
Антоанета Алипиева е професор по нова и най-нова българска литература в ШУ "Епископ К. Преславски". Автор е на книгите "Четене на себе си", "Национална идентичност в българската литература", "Български комплекси", "Българската поезия от 60-те години на XX век. На повърхността. Под повърхността", "Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век", "Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена." и романът-гротеска "В театъра на литературата". "Българската литература от 1878 до 1918 г.", & ... |
|
|
Правила за употреба в изречението,6 текста Запетаята е знакът, който се използва най-често от всички вътрешни знаци в изречението. Служи за синтактично отделяне на частите му. Има установени правила за поставяне на запетая, но съществуват и много изключения. Те усложняват пунктоационната работа в текста. Във всеки случай познаването на основните правила е задължително. То дава възможност да се вникне и в спецификата на всяко отклонение в простото и в сложното изречение. ... |
Книги
