Изданието съдържа: Епилог към книгата "От Франческа до Беатриче" За психологията на интересния мъж Черти на любовта Любовта у Стендал Любовният избор Към историята на любовта Промяна в поколенията Бележки върху "куртоазната любов" Пейзаж с кошута в дъното Пролог към "Герданът на гълъбицата" от Ибн Хазм от Кордова ... За психологията на интересния мъж Няма нищо по-ласкателно за един мъж от това да чуе жените да казват за него, че е интересен. Но кога според жените един мъж е интересен? Въпросът е един от най-деликатните, които могат да се зададат; в същото време - един от най-трудните. За да застанем пред него с известна ... |
|
|
В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
|
Етюди по средновековна литература. ... "Четенето на творби, отдалечени във времето, предполага раздвояване на съзнанието. От една страна, желанието да се потопим в друг свят с неговите исторически и естетически особености ни насочва към другост, която ни обогатява и в същото време поставя под въпрос. Четем старите текстове с готовност да се променим, поне временно. Така средновековната литература се оказва среща с далечно минало. От друга страна, ние се потопяваме в друг свят, съзнавайки или не, че живеем в 21 век. Четейки старите творби, ние утвърждаваме себе си. Приобщаваме към собствената си култура и ... |
|
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
|
През 1945 г. в околностите на гр. Наг Хаммади в горен Египет е открита делва, съдържаща папирусни ръкописи. Те представляват 52 различни текста или фрагменти от тях. Поради лошото съхранение след откриването им част от текстовете биват допълнително увредени. Намерените съчинения са написани на наречия на коптския език, но се предполага, че са превод от гръцки език и евентуално от сирийски. Съответно се предполага, че текстовете са написани в райони, използващи гръцки език, а само някои от тях - в Сирия. Няма точна датировка на написването на съчиненията, но проучванията показват, че ръкописите са изготвени през първата ... |
|
|
Аналитичният масив на изданието е обособен в шест основни категории - Понятие за философия, Свят, Метод, Човек, Съзнание, Аз. Този обстоен и задълбочен преглед е последван от детайлно представяне на големите имена в западната философия от Платон до Витгенщайн, както и на техните основни произведения. Учебникът завършва с речник на философските термини. ... |
|
|
Представена за пръв път през 431 г. пр. Хр., трагедията "Медея" от Еврипид е едно от най-тълкуваните, превеждани и поставяни произведения на световната драматургия. Този нов превод от старогръцки език, дело на класическия филолог Георги Гочев и поетесата Петя Хайнрих, е специално направен за представлението "Медея" (реж. Десислава Шпатова, в ролята на Медея - Снежина Петрова), част от програмата "Пловдив - европейска столица на културата, 2019 г. ... |
|
|
360 години след създаването на "Левиатан", книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото тя вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл. В този том са събрани третата и четвъртата част на книгата - "За християнската държава" и "За царството ... |
|
|
Книгата е илюстрирана от Милена Вълнарова. ... 360 години след създаването на "Левиатан", книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото тя вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл. Томас Хобс (1588-1679) живее през едни от най-бурните години на Англия - ... |
|
|
Книгата е в джобен формат с размери 11 x 19 cm. ... "В някои от днешните философски анализи всъщност се отговаря, че робството и щастието не са необходимо противоположни, че подчиненият може да се чувства щастлив, както и че свободният може да е нещастен. Явно за Ла Боеси това е немислимо, това не е живот или поне е живот под въпрос. Точно тук, в голямото разминаване през времето между Етиен дьо Ла Боеси и модерните философи виждаме колко е "несвоевременна" неговата Реч за доброволното робство. "Несвоевременна" в смисъла, придаден от Ницше: "в разрив със своето време", но обърнато към ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
Книги
