Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
|
"Теология на висшето благо" е сред главните произведения на Пиер Абелар в периода на неговата творческа зрелост. Книгата е осъдена от синода в Соасон през 1121 г. По това време роденият през 1079 г. "Сократ на галите" вече има зад гърба си дълга серия събития от всякакъв, но неизменно впечатляващ характер. Читателят не може да не забележи ерудицията, демонстрирана от Абелар, обхващаща почти изцяло знанието, достъпно за учения човек от неговата епоха. Не може да остане незабелязана и спецификата на текста, привлякла в най-голяма степен гнева на заседаващите в Соасон: не толкова ... |
|
|
Светия ли е бил император Константин, или чудовище? Превръщането на юдейската християнска ерес в държавна религия, извършено от Константин, е всъщност брак по сметка между Църквата и Държавата. Той е управлявал и Империята, и християнската Църква, владеел е телата, и душите на хората... На империята е била необходима религия, която обещава безсмъртие и рай за вярващите хора. Така християните лесно са били управлявани от един император, една империя, един бог и една религия."– Желаеш да разкажеш истината? А нима ти, Евсевий, познаваш истината? Нима аз познавам истината? Кой може да се похвали, че познава истината?... ... |
|
|
Един от най-проникновените римски мислители, стоикът Сенека преживява множество житейски превратности. Но това, което неизменно присъства в писмовните му откровения, е вътрешната потребност да бъде максимално правдив към несъвършенството на човека и да му помага в духовното му израстване. Дали събраното в тази малка книжка действително е най-доброто, написано от него? Нека позволим на вкуса си да определя това. Ала със сигурност подборката от най-бляскавите му философски или чисто битови заключения, извлечена от класиката му Нравствени писма до Луцилий, събужда най-доброто у нас в стремежа ни да сме полезни на другите ... |
|
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
|
Модалност и индексичност в Битие и време."Това е една от най-елегантните книги върху Битие и време. Елегантността ѝ се дължи не на красивия слог или на изящната структура, а на непринудеността, с която превежда читателя през философския лабиринт на Хайдегер. И ако лекотата на движението разкрива философската структура, то скритият елемент в елегантната постройка на книгата е междувременно изтеклата огромна работа върху Битие и време, която Дарин Тенев неизменно има предвид, без да натрапва на читателя. Интерпретацията, която ни предлага авторът, е невъзможна без усилията на широк кръг мислители, но тук тяхната ... |
|
|
Плутарх от Херонея (ок. 45 - ок. 120 г.) е старогръцки философ, известен с влиятелното си литературно наследство. Безспорно първенство в него държат Успоредни животописи - поредица от биографии на прочути фигури от гръцкото и римското минало. Свързани в двойки, те разказват за живота и делото на видни управници и пълководци, олицетворяващи големите събития на епохата, но преди всичко се стремят да откроят типично човешкия характер на своите герои - онази нишка на техните мисли, действия и постъпки, в която индивидуалността и личното своеобразие се сплитат с добродетелите и пороците на времето."Голямата вътрешна ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
В част II от Етическите съчинения на Аристотел се съдържат Евдемова етика и Речник-индекс към Никомаховата етика на Аристотел. Книгата е част от поредицата Съчинения в шест тома издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Серия Етоси ... Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като за обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена. Първоначалното ми усещане за Съединените щати като страна, където всеки един трябва да толерира всеки друг (формулировка, която ще обясня по-късно), беше изходната точка на това есе. Тя ме отведе до разсъждения над начините, по които другите страни са различни, и само понякога ... |
Книги
