През 1945 г. в околностите на гр. Наг Хаммади в горен Египет е открита делва, съдържаща папирусни ръкописи. Те представляват 52 различни текста или фрагменти от тях. Поради лошото съхранение след откриването им част от текстовете биват допълнително увредени. Намерените съчинения са написани на наречия на коптския език, но се предполага, че са превод от гръцки език и евентуално от сирийски. Съответно се предполага, че текстовете са написани в райони, използващи гръцки език, а само някои от тях - в Сирия. Няма точна датировка на написването на съчиненията, но проучванията показват, че ръкописите са изготвени през първата ... |
|
От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно ... |
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
|
Във време, свикнало да си представя Гьоте като чужд на народа гений, Екерман възкреси за света истинския Гьоте, отдаден на неуморно творчество да дълбока старост, посветил, както той признава, целия си живот на народа и на неговото образование. С ненакърнено и непокварено чувство за изключителното и великото, изпълнен с ученолюбие и решителност, младият Екерман уверено навлиза в гьотевия голям свят. Всеки разговор се приема като чисто злато, всяко театрално посещение е разтърсващо преживяване, всяка книга от ръката на Гьоте се поглъща жадно. Екерман никога не е забравял почтителната скромност, но също така и ... |
|
Аналитичният масив на изданието е обособен в шест основни категории - Понятие за философия, Свят, Метод, Човек, Съзнание, Аз. Този обстоен и задълбочен преглед е последван от детайлно представяне на големите имена в западната философия от Платон до Витгенщайн, както и на техните основни произведения. Учебникът завършва с речник на философските термини. ... |
|
Представена за пръв път през 431 г. пр. Хр., трагедията "Медея" от Еврипид е едно от най-тълкуваните, превеждани и поставяни произведения на световната драматургия. Този нов превод от старогръцки език, дело на класическия филолог Георги Гочев и поетесата Петя Хайнрих, е специално направен за представлението "Медея" (реж. Десислава Шпатова, в ролята на Медея - Снежина Петрова), част от програмата "Пловдив - европейска столица на културата, 2019 г. ... |
|
Нарцисизма в психоанализата. ... "И наистина, кое е общото между склонния към самоубийство меланхолик, влюбения в тялото си хомосексуалист, страдащия от налудност за преследване или деперсонализирания шизофреник? Все пак всички те се опитват да запълнят пукнатините в структурата си, обръщайки към своя аз инвестирането на изгубен обект. Впрочем, механизъм от същия порядък е причина за несъзнаваните корени на аза (идеален аз, свръх аз, идеал на аза): равновесието между тях се дължи на качеството на символичната кастрация, действаща в Едипа. Все едно дали е патология или конструктивен елемент на аза, нарцисизмът засяга ... |
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, ... |
|
Книгата е в джобен формат с размери 11 x 19 cm. ... "В някои от днешните философски анализи всъщност се отговаря, че робството и щастието не са необходимо противоположни, че подчиненият може да се чувства щастлив, както и че свободният може да е нещастен. Явно за Ла Боеси това е немислимо, това не е живот или поне е живот под въпрос. Точно тук, в голямото разминаване през времето между Етиен дьо Ла Боеси и модерните философи виждаме колко е "несвоевременна" неговата Реч за доброволното робство. "Несвоевременна" в смисъла, придаден от Ницше: "в разрив със своето време", но обърнато към ... |
|
360 години след създаването на "Левиатан", книгата все още е в списъка със задължителна литература в най-престижните университети в света. Защото тя вероятно най-успешно показва прехода от средновековното към модерното мислене във Великобритания. И може дори днес да подготви младия човек за сблъсъка с реалния свят. Изгражда устойчиви фундаментални знания за хората, обществото и държавата. Дори след толкова години някои от тях са необорими, а други са решаващи за възпитаването на критична мисъл. В този том са събрани третата и четвъртата част на книгата - "За християнската държава" и "За царството ... |
|
"В епохата на Просвещението чувствата, в това число и моралните, привличат вниманието на мнозина проникновени наблюдатели на човешката природа, което позволява спецификата им да изпъкне на фона на традиционното недоверие към страстите и да получат подобаващо признание наред с упованието в разума. Именно Адам Смит обаче е онзи, който се осмелява да обясни - по модела на естествознанието - общите принципи, управляващи тези чувства, да изведе с тях моралните съждения, с които преценяваме поведението и характера на другите и на самите нас. Това прави "Теория на моралните чувства" бестселър не само в Шотландия ... |