1937 г. Кейти и нейната съквартирантка Ив отброяват последните минути на отиващата си година в джаз бар в Ню Йорк, без да знаят, че стрелките на часовника препускат неумолимо към бъдеще, което не са си представяли. Само след миг те ще срещнат човека, който ще промени живота им завинаги - Тинкър Грей, очарователния банкер с теменуженосини очи. Дотогава единственото, което Кейти знае, е: Как човек да се промъкне в киното без пари и как да те почерпят с питие. Как да достигне осемдесет думи в минута, пет хиляди в час и девет милиона в година. Че ако все още съумяваш да се изгубиш в роман на Чарлз Дикенс, всичко може ... |
|
|
Беларион, сирак без титла и богатство, израства в манастир и по всичко изглежда, че го очаква кариера на духовник. Младият мъж обаче избира друга съдба за себе си - съдбата на политик и командир, чието име остава вписано със златни букви в историята на ренесансова Италия. Вълнуващ разказ за любов, война и приключения през бурния XV век, когато една прошепната дума е можела да означава живот или смърт, а човечността и достойнството са били потъпквани заради кроежите на амбициозни мъже."Едва ли има по-умел разказвач на истории с интриги, опасности и романтика, които се развиват на пищен фон от коприна, скъпоценни ... |
|
|
Ариадна, принцесата на Крит, от дете слуша разказите на своята дойка за богове и герои и посреща зората от красивия си дансинг. Под разкошния дворец обаче неизменно отеква тропотът от копитата на нейния брат Минотавър - чудовище, което умилостивяват с кървави жертви. Когато на острова пристига атинският принц Тезей, за да унищожи звяра, Ариадна съзира в зелените му очи не заплаха, а възможност за бягство. Тя се опълчва на волята на боговете, изменя на своето семейство и на страната си и рискува всичко в името на любовта. Ариадна помага на Тезей да убие Минотавър. Но дали решението ѝ ще доведе до щастлив край? И ... |
|
|
Луксозното издание е придружено от специално приложение: книгата Елесар. ... Тронът на Коперник е втора част от трилогията Сивият път, вдъхновена от великия Дж. Р. Р. Толкин. Книгата предлага на читателите приказно пътуване в света на една удивителна планета, населена с хора, неандерталци, джуджета и други странни създания."Старото джудже се прокашля и поглади брадата си. – Не обичаме ние, джуджетата, сълзи да проливаме на раздяла. То е като вадене на зъб. По-добре - раз! - и всичко да свърши. Толкоз по-щастлива ще е новата среща, ако ли писано е да я има. Върви, Нусафер Елхаджиб, върви натам, където съдбата ти ще ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
"Идва събота' е литературен калейдоскоп на знаменитата писателка Лусия Бърлин (1936 - 2004). Публикувана посмъртно, тази селекция на най-добрите ѝ разкази я дарява със закъсняла световна слава, след като талантът ѝ години наред остава скрит за широката публика. Книгата е преведена на повече от 30 езика, а вече и на български. Историите в "Идва събота" носят автобиографични щрихи от необичайния живот на Бърлин. В тях тя разказва за поети, музиканти, бармани и домакини, за политици и предприемачи. Героите ѝ се занимават с всичко, но и с нищо конкретно. Чрез колоритните си сюжети ... |
|
|
Романът на изключителния руски писател Андрей Платонов (1899 - 1951) "Чевенгур" (1926 - 1929) е творба с грандиозен вътрешен мащаб, отразяваща не само съвремието на автора, но и цяла една епоха. Писателят по свой начин продължава идеята на Гогол, който в "Мъртви души" възнамерява да покаже руския живот през призмата на "Божествена комедия" на Данте. Ад е болезненото безвремие от дореволюционните десетилетия; чистилище - периодът на братоубийствени експерименти; и неудобен рай - град Чевенгур. Събитията в романа са едновременно страшни и нелепи, ситуациите - правдоподобни до абсурд, а ... |
|
|
"Проф. Венко Александров е от онези рядко срещани човешки същества, които респектират от пръв поглед. Те притежават зрим и неподправен финес и след кратко, дори мимолетно общуване, бързо разбираш, че срещу теб стои обаятелна, но не типична за планетата личност. За същества с подобен манталитет, способни на катарзис, на самонаблюдение и самоанализа, е предназначена и тази книга. Тя не е написана от лекар, не от виден спец, от медик, а споделена от човек, който цял живот е усещал, опознавал и е овладявал магията на думите. И пространствата между тях. И тяхната взаимна привлекателност. Достатъчно е да потънете в ... |
|
|
Изданието е с обновен превод."Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие." Джеймс Джойс "В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти... От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека с неговите ... |
|
|
Момчето цар. Героят от войната. Принцът, в чието сърце блуждаят демони... Николай Ланцов винаги е носил в себе си дара на непостижимото. Хората на Равка не знаят какво му струва тяхната кървава гражданска война и той възнамерява това да остане така. И все пак, с всеки следващ ден тъмната магия вътре в него расте и заплашва да разруши всичко, което е постигнал досега. С помощта на млад монах и легендарен вихротворец Николай се отправя на пътешествие из Равка, за да се пребори с ужасяващото наследство. Той ще рискува всичко, за да спаси страната и себе си, но някои тайни не могат да бъдат погребани, някои рани не могат да ... |
