"Прозорецът на Овертон" или "Залезът на демокрацията" - базиран на разсекретени правителствено документи. Художествено откровение за заплаха, която не е художествена измислица. Поради големия читателски интерес: второ допълнено издание. ... "Прозорецът на Овертон" е манипулативна техника, замислена да контролира живота, законите и бъдещето на всяка държава. Тя е начин за проследяване и тотално преобръщане на обществените нагласи. Така управляващите подменят актуалните теми на деня, неусетно легализират абсурдни идеи и държат в подчинение своите избиратели. Вече години наред... За ... |
|
|
Двадесет и шест годишната Луиза Кларк е обикновено момиче, което харесва обикновения си живот. Лу живее със семейството си в малка къща в провинциално английско градче. Младата жена обожава работата си в местното кафене и ексцентричните дрехи. Тя е доволна от спокойния си живот, възнамерява да се омъжи за дългогодишния си приятел Патрик и да му роди куп деца. Светът ѝ се преобръща, когато неочаквано загубва работата си. Наред с безпаричието, безработицата я кара да се чувства безполезна. Лу полага неимоверни усилия да си намери нова работа, но няколко седмици във фабрика за обработка на пилета и верига за бързо ... |
|
|
„Създаваме семейство, за да „узаконим“ любовта си, да споделим живота си с любимия човек, да създадем и отгледаме деца и заедно да вървим по пътеката на щастието. Но многото години семеен живот често ни поднасят други реалности – недоразумения, конфликти, изневери. Случват се дори неща, които навяват представата за угаснало огнище. И тогава идва смехът – чрез смях да разкажеш, чрез смях да опишеш и със смях да излекуваш наранената семейна цялост. Ние в ИК „Труд и право“ отдавна събираме, подбираме и обработваме кратки анекдоти за семейния живот. Предлагаме ги на нашите клиенти и читатели, за да ги разсмеем и да ги ... |
|
|
За първи път на български! ... Това е книга, която Лев Толстой е смятал за своя най-значим принос към човечеството, за голямото дело на последните години от живота му. Любимо четиво на мнозина в дореволюционна Русия, забранен и забравен при комунизма, а наскоро преоткрит и приветстван с голяма вълнение, "Календар на мъдростта", в който великият писател е събрал мисли на мнозина известни и влиятелни философи, писатели и общественици, е своеобразен наръчник за всеки ден, който озарява пътя на достойния живот със светлина, непомръкнала с времето. Несправедливо цензурирана близо век, книгата заслужава да се ... |
|
|
Мичман Ендрю Дал току-що е бил назначен на флагмана на Общовселенското обединение, капитален кораб "Дръзки". Постът му е престижен и животът не би могъл да бъде по-прекрасен, макар че на борда се случват множество извънредно странни събития... Всяка изследователска мисия включва смъртоносен сблъсък с извънземни сили. Капитанът на кораба, научният офицер и красавецът лейтенант Керенски винаги преживяват тези сблъсъци. За съжаление, всеки път загива поне по един от нисшестоящите членове на екипажа. Надали е изненадващо колко енергия влага екипажът за избягване на всяка цена на назначенията в състава на ... |
|
|
"Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена - без да е елементарна, рязка - без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето - нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко ... |
|
|
Авторът на романа с право може да се нарече основоположник на българската научна фантастика, но неговата фантастика се основава на солидни научни познания. ... |
|
|
"Изгълтах на един дъх тази книга с безгрижно удоволствие!" Джонатан Франзен ... Бернадет Фокс е известна. За нейния съпруг – гуру от "Майкрософт", тя е безстрашно отстояващ мнението си партньор; за майките на възпитаниците на едно частно училище в Сиатъл – срам; за експертите в областта на дизайна – архитект-новатор, а за петнайсетгодишната Бий – най-добра приятелка и просто Мама. После Бернадет изчезва. Всичко започва, когато Бий изиграва картата с високия си успех в края на срока и поисква обещаната ѝ награда: семейно пътуване до Антарктика. Но нарастващата алергия на Бернадет към Сиатъл – и ... |
|
|
"Когато на дедите ми гласът духа ми с радост призове на път и той над буен вятър полети или в мъгли под стръмни висоти, дано не види никъде гранит за знак, че моят прах е там зарит. И нека епитафия за мен да бъде мойто име него ден. Не ме ли то прослави по света, то друга слава никаква не ща. Умра ли, зарад него между вас ще съм забравен или помнен аз." Джордж Гордън Байрон ... |
|
|
Вие не я познавате, но тя знае всичко за вас. Всеки ден прилича на предишния... Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила. Но един ден всичко се променя... Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна - Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс ... |
|
|
В бъдещето няма смърт, но няма и нов живот... ... Добре дошли в бъдещето. Безсмъртието и вечната младост са вече факт, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, солидни и вечни. Деца няма - ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Мнозина опитват да измамят системата и попадат на мушката на военизираните Безсмъртни - маскирани щурмуваци, които силом инжектират серума, причиняващ най-страшното: ускорена старост. Ян е Безсмъртен и знае, че той и другарите му са последната ... |
|
|
"Герой на Нашето време", уважаеми господа, е настина портрет, но не на един човек: това е портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение в пълното им развитие. Все пак ще ми кажете, че не може да бъде толкова лош, а аз ще ви кажа: щом вярвате във възможността да съществуват всички трагични и романтични злодеи, защо тогава не вярвате в действителността на Печорин? Щом се любувате на измислици, не намира у вас пощада? Може би затова, че в него има много повече истина, отколкото бихте желали? Ще кажете, че нравствеността не печели от това. Извинявайте. Твърде много хранихме хората със сладкиши; стомахът им ... |
Книги
