Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... "За по-малките деца книгата трябва да бъде едновременно и книга, и играчка. Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога....Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Тук най-напред съм почувствал живота, тук най-напред съм се запознал със света. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени у природата, над неочакваните случки в живота. В ... |
|
Бъди ми приятел ни среща с приключенията на едно жабче, при това краставо жабче. То е отритнато от своите, защото е различно от тях. Но и жабите имат нужда да бъдат харесвани и обичани, да са необходими на някого, да имат приятел. Малкото краставо жабче напуска света на познатото блато, за да търси приятел. В своето пътешествие то се среща с красивата самодива, чийто танц е вълшебен; с алчния таласъм с магическото съкровище, с ламята, змея и с добрия и благороден стопанин, и със старата вещица с грозния нос, за да открие, че нито красотата, нито богатството, нито силата и властта, дори добротата не могат да заменят ... |
|
Една от основните идеи на Любов Георгиева е децата да живеят в свят без агресия. ... "Малкият вълшебник Звездоброй" е смешна и пълна с чудеса история за едно необикновено момче. В малка къща до палата на Луната живее момчето Звездоброй. Той е малко мързелив и не особено ученолюбив. Но случи се така, че Звездоброй спаси градината на царица Орхидея, като намери кутийката със семенцата на вълшебните цветя. Така Звездоброй стана вълшебник и герой. А за отплата получи чуден дар - островърха шапка и Книгата на магиката и чудесата. "Слънчеви вълшебства" е поредица от нов тип, предназначена за децата, които ... |
|
Книга двадесет и трета от поредицата "Златни детски книги" ... Братя Мормареви са автори на романите „Войната на таралежите”, „ Васко да Гама от село Рупча ”, „Мъже без мустаци” и редица други любими произведения. Романът „Лили” е написан от Марко Стойчев през 1998 г., след смъртта на по-големия му творчески събрат. „Когато седнах да описвам приключенията на Лили, разбрах, че Мориц е жив.” И действително духът на великолепния тандем Мормареви живее на страниците на „Лили” със заплетените перипетии на смелото момиче, решено на всичко, за да събере разведените си родители. ... |
|
Гатанки чудесни и нови, и пресни, и мъчни, и лесни, много интересни. Всяка гатанка и подсказвач си има, той подсказва, ала само в рима, но ако и с него ти се затрудниш, в книгата накрая отговора виж. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Мили деца, Мария Маринова живее в град Сандански. Тя е написала за вас осем книги. Две от тях – „Леткина плетка“ и „ Атагорд чудовището“ – са с награда на СБП. Издала е две книги с гатанки – „Ха познай“ и „Гатанки загадки за дечица сладки“, „Тайнството на библиотеката“ и „Странният танц на римите“ – проза, „Закачка-плачка“ и „Мило коте!“ – със стихове. Вие държите поредната, девета книжка за деца на Мария Маринова. „Рисунки без лилаво“ е изпълнена със стихове, в които се оглеждат вашите мисли, чувства и преживявания. От всяко стихотворение наднича някоя ваша хитринка, някое ваше изобретателно решение, някое ... |
|
777 питащи куплетчета. ... Дядо Пънч има и друго име - Панчо Панчев. Но то е за майките и бабите, бащите и дядовците. Защото той е писател не само за деца. За малчуганите (с които често се среща в детски градини, училища и читалища) е съчинил стотици гатанки, много стихотворения и приказки (за четене и за театър), дори един малък роман - "Дневник на слончето Моди". Повечето от тях са издадени в десетки книги и книжки. За големите пък е писал главно пиеси, играни у нас и в чужбина, но също и разкази, басни, смешки и какво ли не още. Роден е в София на 17 ноември 1933 г., завършил е театрознание, работил е в ... |
|
Много от приказките за Хитър Петър звучат като анекдоти. Донякъде тъкмо като такива са били и създадени. Разказвани са повече от сто години, още от времето, когато народът ни е бил под турско робство. Тогава тези приказки не просто са забавлявали слушателите с веселяшките си истории, но са повдигали и духа на обикновения българин, страдащ и от грабителството на чорбаджии, попове и разбойници. Но ето че поне в тези приказки остроумният и хитър нашенец винаги успява като на шега да изобличи и накаже неправдата, независимо дали тя е причинена от местния чорбаджия-изедник, или дори от самия султан. Той все ще намери начин да ... |
|
Коледарче сурвакарче е забавна детска книжка със стихчета за коледните празници от Любов Георгиева. Любов Георгиева е писател за деца и възрастни. Известна е с приказните поредици Слънчеви вълшебства, Приказки в рими за деца любими и Приказки на двамата вълшебниц и. Сама е превела приказките си на английски език. Л. Георгиева е съосновател на Съюза на англоговорящите и член на борда до 2001 г. Тя е преводач на драми и научнопопулярна литература, била е преподавател по английски и по риторика на английски език. През март 2013 г. Американският университет в България връчва на Л. Георгиева грамота - признание за ... |
|
"Здравейте, малчугани!" е поредица от шест пъстри книжки с най-различни измишльотини - весели приказки, гатанки и стихчета. Те са написани от Дядо Пънч и илюстрирани от известните художници Даря Янкова, Георги Чавдаров и Венелин Вълканов. Издателство "Славена" пожелава на децата приятно четене! ... |
|
Гатанки чудесни - трудни и лесни. ... Книжка за оцветяване с гатанки. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и... се събуди.& ... |