Приказки за любовта, за фините трептения на душата, за необятните стремления на духа, за богатия свят на въображението, за магията на детството. Любовта - прелестна и тайнствена... Проклятието да бъдеш обичан от всички, и благодатта сам да обичаш... Копнежът по вълшебствата и изгубения рай на детството. Тези игри на сенки, прелестни пъстроцветни кристали, притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на Херман Хесе, един от най-големите писатели на XX век и Нобелов лауреат за литература за 1946 година, извира ... |
|
|
Ню-Йоркската издателка Марис Рийд отдалеч надушва бестселъра, дори когато става дума за откъс от ръкопис, подписан само с инициали и с обратен адрес - мъгливо островче край бреговете на Джорджия... Катастрофа, или съдба, полагат в ръцете ѝ един толкова интригуващ и обещаващ ръкопис, че Марис решава да издири загадъчния му автор. Без изобщо да подозира какви тъмни, подмолни течения се завихрят около него... Неоспоримо талантлив, Паркър Ивънс е най-сложната и противоречива личност, която Марис някога е срещала. Творчеството му я омайва. Островният му дом я омагьосва. Самият Паркър е ужасно привлекателен..." ... |
|
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Стиховете на Нобеловия лауреат Георгиос Сеферис са предложени на читателя в блестящия превод на Стефан Гечев. Сеферис променя реалността в една нова "надреална" действителност. Четенето на неговите стихове се превръща в лично преживяване, което възбужда у читателя най-чисти емоции и дълбоки размисли. "Ние, които тръгнахме за това поколение, Гледахме почупените статуи, Забравихме се и си казахме, Че животът не изчезва толкоз лесно, Че смъртта има неизследвани пътеки И своя ... |
|
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
|
Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
|
Първа книга от "Световни поети" - новата поредица на "Изток-Запад", която събира на едно място най-добрите майстори на мерената реч! ... "Мацуо Башьо, поетът, на когото е съдено да покори с творчеството си Япония, а по-късно и целия свят, е роден на 28 ноември 1644 г. Още приживе той става кумир за стотици хиляди читатели, а неговото творчество предопределя развитието на хайку поезията поне за следващите три столетия. През 1806 г. Башьо е обявен от императора за Божество на летящите звуци (Hion myojin), а по повод стогодишнината от рождението му той е честван като божество в шинтоистките ... |
|
|
"Читателите на "Литни, хвани ни" ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл. Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност. Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: "Кое е разумно?", "Дали са достатъчни тези кървави лаври?", "А ти, ти какво ... |
|
|
Белами Листън е само на дванадесет, когато по-голямата й сестра Сюзан е убита през един далечен дъждовен ден, обхванат от свирепа буря. Оцеляла от семейната трагедия, осемнадесет години по-късно Белами публикува под псевдоним първия си роман - "Ниско налягане", който бързо се превръща в истински бестселър и жъне бурен успех. Историята се основава върху убийството на Сюзан - нерешеният случай, както и загадката кой се крие зад псевдонима на автора, разпалват стръвта на репортерите до крайност и скоро самоличността на Белами е разкрита. Избухва шумен скандал около семейството й. Самата Белами неочаквано се ... |
|
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
|
"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |
