Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
Какво сме ние, българите, без годеж и сватба? Те трябва да се правят тъй, че да се запомнят за цял живот. В този сборник разкази тръгваме от годежа на леля, отразен в чистото изворче на детството, пресичаме всякакви граници, за да наблюдаваме Мадридската корида и ставаме свидетели на промяната на един свят, в който надеждите ни са похитени, и започваме да взимаме уроци от новите, модерни и с друг морал времена. ... |
|
Но "първата тайна" в тези разкази ще свържем с времената на иносказателното. Тогава, когато човекът не само оцеляваше, но се опитваше и да надскочи времето си чрез своите "малките илюзии" и дребни измами, да дръпне "дявола за опашката" и да се отдаде на "циганската рапсодия". В някои от разказите можем да открием човешкото и в няколко анималистични творби, които разтърсват с примери на саможертва, на майчина обич, трагизъм, благородство и достойнство. ... |
|
Лице в лице с Камората. Допълнено издание с нов превод. ... "Знам това. И ще го докажа!" - това заявява Роберто Савиано, осъден на смърт от Камората. Роден в Неапол, младият автор още четиринайсетгодишен става свидетел на убийство, а баща му е пребит, защото е спасил живота на ранено момче, набелязано от Камората за екзекуция. Роберто се записва в младежко сдружение за борба с престъпната организация Камора и през следващите четиринайсет години целият му живот е отдаден на разобличаване дейността на мафиотските кланове от Неапол, натрупали вече колосална икономическа мощ. За да събере информация за книгата ... |
|
Бранислав Нушич (1864 - 1938) е голям сръбски писател. Автор е на разкази, фейлетони и множество комедии. Блестящ хуморист, той осмива и критикува недъзите и пороците в съвременното му общество. "Автобиография" е едно от най-популярните произведения на Нушич. Обект на изображение е животът на автора ѝ: раждането му, семейната среда, детството, ученическите години, личния живот, професионалния път. Автобиографията на един човек е своеобразна равносметка на житейския му път, а на един писател - негов белетризиран вариант."Автобиография" на Нушич е романизирана автобиография, т.е. съчетава ... |
|
Всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. В стремежа си да наричам нещата с истинските им имена, реших да запазя естетиката на фонетиката. "Президент на РъБъ" е опит за запознанство с истината от "най-висша инстанция". И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в "свещена крава" начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода. Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития ... |
|
Марин Троянов е роден през 1941 г. в Плевен, където завършва средното си образование. Следва ИСИ и няколко години работи като инженер в София, преди да имигрира през 1971 г. в Германия. Професионалните му ангажименти с немски и английски фирми го отвеждат в различни краища по света, но най-дълго остава в Кения, Източна Африка. През последните 26 години е служител на Немската държавна организация за техническа помощ (ГТЦ), а от 1944 е техен представител в региона на бивша Югославия. Неговите преживявания и свидетелства по време на неотдавнашните конфликти в Хърватия, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия рефлектират в тази ... |
|
Алън Стюарт Кьонигсберг, по-известен като Уди Алън (1935), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, музикант, писател. Създател е на над 40 филма и автор на З сборника с разкази. 136 са филмовите награди, на които е носител или за които е бил номиниран."Ако искаш да разсмееш Бог, опиши му плановете си за бъдещето.""Животът не подражава на изкуството. Подражава на лошата телевизия.""Когато не работя, мисля, а когато мисля, изпадам в депресия.""Не искам да постигна безсмъртие чрез творчеството си. Искам да го постигна, като не умра.""Човекът се състои от две неща: ... |
|
"Може би най-добър източник на сили би бил за нас примерът на Наполеон. Умрял преди сто и двайсет години, Наполеон владее още мислите на света. Тоя дребен поручик, станал господар на света, въплъщава в себе си всичко мъжествено и съвършено, което има човешкото племе. Той беше щастлив, щастлив наистина. Той беше, казвам това не без трепет, защото е една мистерия - той беше може би най-щастливият от всички хора. Защото се беше осъществил напълно. Защото никое създание, родено на земята, не се е възземало тъй близко до звездите и защото, вместо да свърши с недъзите на старостта, още млад той потъна в едно несравнимо ... |
|
Почти всички книги за Иран, излезли през последните години, разказват за живота в Техеран, но не описват живота на милионите иранци, които са далеч от столицата. Първият том на "Река Арамис" започва с времето, когато шахът твърди, че ще направи Иран една от най-могъщите нации в света. Авторът обаче изобразява нищетата на своя народ, който никога не е имал достъп до богатствата, натрупани от петрола. Прекарал юношеството си в един от най-затънтените краища на страната и болезнено чувствителен към съдбата ѝ, разказвачът предлага няколко ключа към загадката как Иран, една от люлките на цивилизацията, ... |
|
София Лорен е най-голямата италианска дива и една от най-известните актриси на света. Нейната изключителна кариера обхваща над сто филма: има спечелени девет Давида на Донатело, два италиански Златни глобуса, купата Волпи и Златен лъв във Венеция за цялостна кариера, пет Златни глобуса в САЩ, една награда БАФТА, една награда за най-добра женска роля в Кан, Оскар за най-добра актриса през 1962 година за Чочарка и Оскар за цялостно творчество през 1991 година."Всеки етап от живота носи със себе си своите капризи и капани. На трийсет си млад и несигурен, на четирийсет си силен и често уморен, на петдесет си мъдър, може ... |
|
Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. ... Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература "Георг Бюхнер" и "Ханс Кристиан Андерсен" и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази "Стъкленият човек". Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20 -те години на ХХ век и следвоенното време - много от тях са публикувани само във вестници, сега за ... |