"Прецизна, интелектуална проза, с усет към детайла, уловила драмата на поколението от 80-те, закърмено с радиацията на една катастрофална утопия. От отровния чернобилски дъжд до мръсните политически игри на днешния ден, Ангел Игов изследва симптомите на заразяването, проникнало отвъд пределите на физическия свят в тъканта на междучовешките отношения." Алек Попов "Увлекателна, забавна, но и болезнена лична история, илюстрация на цялото време на Прехода - умоповреждащ въртоп от събития, разсипал ни в града и по света като фини прахови частици. Кирил, Елица и Мартин са такива едни прашинки от разпиляното ... |
|
Черна комедия. ... Това е книга, в която Смъртта среща хората, но хората не срещат смъртта си. Това е книга, която не взема жертви. Но това е книга, която може да ви умори от смях! Повярвайте, нито един читател не е пострадал, докато чете тази книга. Но на много души могат да им се подкосят краката, докато прелистват тези страници. Време е за равносметка и авторът господин Смърт ни помага да си я дадем много, много преди Края. Той самият е свидетел как хората живеят живота си и често се пита защо правят толкова много за тялото си, а за душата си - толкова малко. Господин Смърт, като всички смъртни, има страхове - от ... |
|
Големият американски поет Уолт Уитман (1819 - 1892) е роден в Хънтингтън, Лонг Айланд, в семейство на квакери - религиозната общност на пацифисти и борци против робството. Нарича себе си Космос и поезията му е стихия, която помита читателя. Хуманните принципи на сексуална и религиозна търпимост в поезията му надхвърлят границите на неговото време. Трийсет и шестгодишен, издава една-единствена стихосбирка, която преработва и допълва до самата си смърт: "Листа със стихове" (Leaves of Grass). Десетки години превеждано буквално, това заглавие всъщност е тъкмо с този смисъл - оказа се, че Уитман нарича leaves ... |
|
Романът, получил Европейската литературна награда за 2016 година. ... В началото на XX век Испания е прикрепена към най-голямата империя, която Европа някога е виждала. В малък град в Естремадура пенсионираните войници със заслуги живеят спокойно и идилично. Ева Холман, съпруга на полковник, чиято история предизвиква ужас колкото сред враговете му, толкова и сред подчинените му, но вече стар, болен и зависим, открива в градината на къщата си тайнствен просяк на име Лева. Срещу наредбите, които забраняват да се поддържат отношения с "местните", Ева се насочва към непознатия и нейният собствен живот започва да ... |
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
|
"Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове вековни." Иван Вазов ... Пролетен вятър Скърцат тъмни скали, скърцат мрачни и зли лесове, и на черните кладенци скърцат зловещо синджирите, гневна буря шуми и Балканът огромен расте в небесата, разбутал небесните облачни вирове. Той расте и шуми, ветровете по него плющят като бичове зли по снагата му яка и каменна, и разбит, и строшен лей небесния черен съсед черни маси вода посред гръм и светкавици пламнали. Тая нощ той ще пей, тая нощ той гигантски люлей нашта черна земя, наште черни души, и, ... |
|
Историята на рода, чиито потомци имат малко петънце на челото, продължава във времената на татаро-монголското нашествие. Разпокъсаните и враждуващи помежду си княжества са лесна плячка за ордите на монголските ханове и техните васали и съюзници. Кървавата картина се рисува с огън и меч както от завоеватели, така и от победени. Самотникът Манул, дете на монголските степи, преминава през живота с едно-единствено живо същество, което обича повече от всичко на света - звездочелата си кобила. Когато взема в плен дъщерята на победения руски княз Ингвар, която също е белязана със звезда на челото, животът на Манул се променя ... |
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
Книгата е от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Макар и огромно, епистоларното наследство на Пейо К. Яворов все още не е напълно познато и проучено. То обхваща 20 години от неговия живот, като води началото си от 1895 и достига до самата му смърт през 1914 г. Неговата кореспонденция стана базата в творчеството на учени, писатели, драматурзи и кино и телевизионни дейци. И до днес най-популярен е двутомният роман на Михаил Кремен - "Романът на Яворов", но от кореспонденцията му става ясно, че очарователният чирпанлия, любимец на музите, заслужава поне тритомен роман, а защо не и по-обемист.& ... |