Антоанета Алипиева е професор по нова и най-нова българска литература в ШУ "Епископ К. Преславски". Автор е на книгите "Четене на себе си", "Национална идентичност в българската литература", "Български комплекси", "Българската поезия от 60-те години на XX век. На повърхността. Под повърхността", "Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век", "Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена." и романът-гротеска "В театъра на литературата". "Българската литература от 1878 до 1918 г.", & ... |
|
Английският роман през XX век ... Възпитаничка на Сорбоната и Харвард, Кристин Жордис е автор на есета и аналитични произведения за английската изящна словесност, удостоени с литературни награди и предизвикали интереса на специалисти и по-широка аудитория."Хора от Темза" представлява цялостен обзор на английския роман през XX век въз основа на статии, портрети, на лични срещи и разговори с писателите, свидетелство за духовна близост и творческо пристрастие. Джоузеф Конрад, Е. М. Форстър, Катрин Мансфийлд, Д. Х. Лорънс, Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Иблин Уо, Джордж Оруел, Греъм Грийн, Дж. Р. Р. Толкин, ... |
|
Правила за употреба в изречението,6 текста Запетаята е знакът, който се използва най-често от всички вътрешни знаци в изречението. Служи за синтактично отделяне на частите му. Има установени правила за поставяне на запетая, но съществуват и много изключения. Те усложняват пунктоационната работа в текста. Във всеки случай познаването на основните правила е задължително. То дава възможност да се вникне и в спецификата на всяко отклонение в простото и в сложното изречение. ... |
|
"Литературнокритически прочити" са опит да се осмисли единният национален митопоетически и митокритически текст чрез "гласовете" на творци, домогнали се до върховите ценности на художественото прозрение, достигнали границите, където "осевото време" на българската словесна история се сближава с времето на модерността. Те са и покана за диалог върху вечните проблеми на битието: Дома, Рода, Вярата, Историята, Любовта, Страданието, Смъртта, Пантеона. Книгата е отворена към ученици, зрелостници, кандидат-студенти, студенти и преподаватели, както и към всички ония, които с енигматична преданост ... |
|
Антоанета Алипиева е доцент по нова и най-нова българска литература в ШУ Епископ К. Преславски. Автор е на книгите Четене на себе си (1998; 2004), Национална идентичност в българската литература (1999), Български комплекси (2001; 2004), Българската поезия от 60 -те години на XX век. На повърхността. Под повърхността (2004), Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век (2007), Българската литература от 1878 до 1918 г. (2004), Българската литература от 20 -те години на XX век до наши дни (2004). Съставител е на сборника Списание Българска мисъл (1999), Петър Алипиев. Лирика (2000) и на антологията ... |
|
Втори том от поредицата "Неканоничната българска литература" продължава вече посоченото: че няма да се държи като история, а като сборник, който ще настоява да попълва много липсващи места от познанията ни за българската филология. ... |
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански, "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов, "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов, "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
Еманципирането на очерка като самостоятелен жанр в епохата на модерността е част от модерните идеологически и естетически експерименти с езика на художествената литература. За. това допринася както развитието на общокултурния контекст, в който се пресрещат леви и десни политически визии така и силното влияние на модерния национализъм, който има нужда от нови пропагандни форми за организиране на колективна идентичност от модерен тип. Очеркът се оказва подходящият жанр за пропагандирането на идеи - от една страна, поради средствата, с помощта на които се разпространява, и, от друга - заради идеологическата призма, която е ... |
|
Книгата анализира идеите за българската нация, залегнали в творчеството на Христо Ботев, но се насочва към тях от "дъното" на езика и разглежда фигурите и метафорите на храната и телесното, на болестта и старостта, на рода и чужденеца. Резултатът е един неочакван образ на поета, който води към пролетаризиране и преосмисляне на представите за изграждането на българската национална идентичност. "Словото на Ботев винаги е присъствало в сърцевината на българския дебат за ценностните и смислите на съществуването, на личния и на груповия избор, обречени да се претопят в История. Заради изключителния статут, ... |
|
Българска литература от Освобождението до Първата световна война е книга, която израства от лекциите на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Нейното съдържание следва програмата на студентите по българска филология и е съобразено с техните потребности и познавателни способности. В същото време това е книга, която може да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Тя си служи с голямо количество фактологична информация, представя не само класически автори и произведения, но редом с тях и по-малко известни, дори забравени днес творци. Всички наблюдения и анализи се базират ... |
|
Поетика на междужанровите форми. ... Антон Тодоров Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. Най-известната му творба е романът Хоро, посветен не толкова на погрома след потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г., колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. ... |
|
Избрано в два тома. ... "Никола Георгиев едва ли се нуждае от представяне. Човекът, който през последните 50 години вдъхновява не само своите колеги и студенти, винаги е бил алтернатива на официалното. Изключително деликатен, възпитан и фин човек, Никола Георгиев е нескрит полемист в научното поле: бунтар, който срива системи. Критикът в науката пряко или косвено се занимава с методологически проблеми; ученият създава интерпретаторски контекст на нови литературни произведения и разколебава утвърдени йерархии в литературния канон. Никола Георгиев деконвенционализира всяка рутина и с безкрайно богат реторичен ... |