Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга - опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното. Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
Книгата разкрива творческия свят на големия театрален творец. Авторката е представила както творческия път на Стоян Камбарев, така и своя дневник от непосредствената му работа върху отделни постановки. Поместени са интервюта, био-библиографска справка, богат снимков материал. ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
|
Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „ Одраното куче ” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
|
"Стиховете на Ина Ининова притежават нещо изключително свежо и топло, те носят някаква неподправена почтеност на мисленето и споделянето. Не може да се каже, че са първични. Силата им е в техните човешки слабости. Ина Ининова е от малкото поетеси, които не стават по-възрастни, отколкото го предполагат стиховете им. Тя е лесно раним човек, а поетът в нея е онзи, който реагира адекватно на всяка понесена рана. Тя е поет на простите неща. На ежедневното. На конкретното. На случващото се. Тя не е медиум. Но може би поезията и е медитативна. Някак си поетесата успява да внуши малките си прозрения, успява да ни съпричасти ... |
|
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
|
Ида Даниел (1977) е сред най-младите и талантливи автори от новото поколение поети, дебютирало в средата на 90-те години на ХХ век. Нейната първа поетическа книга „Дантелени разни парчета“ (1996), издадена от „Издателска къща Жанет 45“, веднага беше забелязана от авторитетните критици и новите читатели на поезия. Сега във втората си книга „Бавните неща“ Ида Даниел остава вярна на вече изкованите в предишните й стихотворения особености: изключително внимание към начина, по който се изричат думите, разрушаващо-съзидателна игра между изрази, думи и значения, трупане на неологизми, които имат способността да съчинят наново ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Спомените на неотразимия Юрий Никулин излизат тринадесет пъти на руски език от 1979 насам. Но последното издание е по-различно, то е първото след кончината му през 1997, а и съдържа уникални, непубликувани досега фотографии. За епиграф на една от началните глави в книгата си авторът избира думите на полския писател Станислав Йежи Лец: "Животът отнема страшно много време на хората." Особено ако е така наситен и запълнен, като неговия. Артистът говори за себе си с лека ирония, присъща на човек с богат опит, житейска мъдрост и неизчерпаем хумор, и сериозно за другите - роднини и близки, знаменити и не толкова ... |
|
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
Книги
