99 стихотворения ... "Мрежата на Индра" е древноиндийски мит, често използван от Алън Уотс като метафора за тезата, че всичко се съдържа във всичко: триизмерна паяжина, покрита с капчици роса, в която всяка капчица отразява всички останали и бива отразена от всички тях - един космогоничен модел на света като взаимопроникваща цялост, в която всичко е мимолетно, но и вечно в своето постоянно чезнене и пораждане, в танца на преливащите си енергии. Това е мрежата на Индра - мрежата на вечното сега, съдържаща в себе си и миналото, и бъдещето. ... |
|
Вероятно като пламенни почитатели на Стивън Кинг вече сте прочели всички (или почти всички) негови книги и знаете, че си струва труда. След като прелистите последната страница на "Малко след залеза", ще знаете още нещо - че Кинг си остава и некоронованият крал на разказа. С всяка следваща дума, с всеки следващ ред започваме да се чувстваме като мушици, впримчени в паяжината на повествованието, което обаче ни доставя безмерно удоволствие. За Кинг границата между живота и смъртта много често е мъглява, а онова, което поддържа целостта на крехката действителност, всеки момент може да рухне. Оттук и умението му да ... |
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
"Светлината и тъмнината летят една срещу друга. Летят една срещу друга, а ние сме по средата." ... |
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
"Възвишение" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2012), както и Национална награда "Елиас Канети" (2013), Наградата за литература на Европейски съюз (2014). Книгата ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи - т.е. малко революционери, малко разбойници, - участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност - "конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка", по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на ... |
|
За тази сбирка хайку Антон Баев казва следното:"Сред разноезичния Вавилон на днешната българска поезия се опитва да поникне още един глас – този на най-краткия пловдивски поет Стоян Терзиев. Лапидарният израз, характерен за този поет и в първата му книжка "Бяло хайку", и в "Сънят на Пеперудата", обаче не е просто мода. Той е и претенция да побереш "голямата мисъл в малка реч". Това е най-старата поетическа мода." ... |
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
Стихосбирката на Марио Коев "Quasi" е любопитен експеримент с възможностите на словото да означава. Или, ако се опитаме да допълним в стила на автора, "Quasi" и стихосбирка трудно би могло да се нарече, обаче как да го назовем това, написаното, по друг начин? Книгата на Коев непрекъснато търси и оформя уговорки и уговорки за уговорките, защото единственото сигурно, което е в състояние да изведе, е съмнението, изобщо знанието, че светът е слово. Както в стихотворната част на "Quasi", така и в нейните прозаически фрагменти читателят се натъква на последователни провокации, на целенасочено ... |
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
Сборникът съдържа избрани литературни статии - непубликувани и публикувани преди това в периодичния печат. ... Да подбереш текстове, за да направиш книга – напоследък много силно разпространено занимание. Обаче рисковано, макар че не съм убеден дали други съзнават този риск. Целостта на една книга не зависи от подшивката, целостта на една книга зависи от единната прицеленост на текстовете в нея. В този смисъл се надявам, че тази книга с избрани литературно-критически материали, излизали предимно в българската специализирана културна преса (основно във вестниците „Култура“ и „Литературен вестник“), удържа своята цялост най- ... |