Какво ще стане, когато машините надминат хората по интелект? Дали това ще е нашето спасение, или напротив - ще доведе до унищожението ни? На човечеството му предстои да се изправи пред огромно предизвикателство - срещата със създаден от него, но съкрушително превъзхождащ го изкуствен интелект, който авторът нарича свръхинтелект. Силен и аргументиран опонент на ентусиазираните призиви за бързо развитие на изкуствения интелект, Бострьом обръща специално внимание на рисковете от тази перспектива и възможните превантивни мерки. Доминиращото си положение на планетата Земя човекът дължи на разширения набор от способности на ... |
|
Каква полза извличаме, когато говорим косвено за нещата? С какво разстоянието, на което заставаме спрямо хората и нещата, позволява да ги открием по-добре, да ги установим по-добре? Смятаме за нещо обикновено и нормално да се изправим лице в лице със света. Но каква полза можем да извлечем от косвено пристъпване? С други думи - до какво ни дава достъп заобикалянето? Има много причини да се интересуваме от Китай. Поради богатството на неговата цивилизация или заради нарастващото значение, което той придобива в света, или защото неговата цивилизация, която е една от най-древните (и това още много рано е записано в ... |
|
Изданието е двуезично - на немски език и на бългаски език. ... В този свитък се съдържат трудовете на: Симеон Алексов Василен Василев Бистра Господинова Гергана Динева Елица Калдръмова Христо Калоянов Георги Каприев Симеон Младенов Владимир Пачеманов Герасим Петрински Кристиан Станков ... |
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
Изданието е двуезично - на немски език и на български език. ... В този свитък се съдържат трудовете на: Симеон Алексов Василен Василев Олег Георгиев Марта Георгиева Лингчанг Гуи Гергана Динева Елица Калдрумова Георги Каприев Симеон Младенов Богдана Паскалева Владимир Пачеманов Николай Петков Борис Чупетловски Слава Янакиева ... |
|
"В епохата на Просвещението чувствата, в това число и моралните, привличат вниманието на мнозина проникновени наблюдатели на човешката природа, което позволява спецификата им да изпъкне на фона на традиционното недоверие към страстите и да получат подобаващо признание наред с упованието в разума. Именно Адам Смит обаче е онзи, който се осмелява да обясни - по модела на естествознанието - общите принципи, управляващи тези чувства, да изведе с тях моралните съждения, с които преценяваме поведението и характера на другите и на самите нас. Това прави "Теория на моралните чувства" бестселър не само в Шотландия ... |
|
Най-сетне българският читател се среща с по-пълно издание на текстове на блестящия американски философ. В сборника са поместени петнадесет негови есета (десет преведени за пръв път на български), които представят съществена част от творческия му път. Книгата е разделена на три тематично обусловени и хронологически подредени части. Първата част започва с текста "За нов опис на категориите" и продължава с някои от най-известните антикартезиански трудове на Пърс. Втората част съдържа поредица от статии, в които Пърс разработва монистична метафизична система. Последната част обединява по-късни текстове, доразвиващи ... |
|
Философия на предаността (1908) е сред най-известните трудове на Джосая Ройс. Предаността, или осъзнатото посвещаване на каузи, отхвърля както егоистичния индивидуализъм, така и слепия обществен конформизъм. Да сме предани на предаността значи най-пълно да въплътим моралния закон, да придадем смисъл на живота и да проявим вечното на практика. В първото издание на Философия на предаността на български език е включено и есето Провинциализъм (1908), в което Ройс критикува присъщата на модерното общество тенденция към уеднаквяване и търси спасението на моралната личност в просветения провинциален живот. Книгата е част от ... |
|
Друг поглед към философията на Средновековието. ... "От хоризонта на мощния си изследователски опит Андреас Шпеер се застъпва за меродавно разбиране на философията и нейната история. Той подчертава необходимостта от разчупване на историографската статика, линеарното разделение по епохи. Поставя под въпрос колониалния прочит с неговите националистически и европоцентрични предразсъдъци. Акцентира върху историческия елемент на философстването и връзката му с общите социални процеси. Самото средновековие, доказва той, е твърде комплексно, за да бъде представяно от една перспектива, и то като хомогенно. Решаващите ... |