"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ... |
|
|
С илюстрации на Куентин Блейк. ... "Правата на читателя" е сред емблематичните книги на френския писател Даниел Пенак, със запазено място в сърцата на няколко поколения. В това свое есе, което е като роман, авторът се впуска в пламенна защита на четенето за удоволствие. С хумор и лека ирония текстът създава красива картина на разнообразните читателски навици и ни запознава за първи път с концепцията за десетте права, които имаме с книга в ръка: правото да не четем, правото да прескачаме страници, правото да мълчим... "Шантавото въображение, причудливият хумор и разказваческият талант на Пенак му гарантират ... |
|
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин Б, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили... Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни. ... |
|
|
Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
|
Той е най-креативният гений в човешката история. 500 години след смъртта си Леонардо да Винчи все още има на какво да ни научи. Хиляди страници от изумителните лични дневници на Леонардо, свидетелства от съвременници и десетки нови открития - това са основите, върху които стъпва Уолтър Айзъксън, за да пресъздаде историята на един от най-великите и всеобхватни гении. Леонардо да Винчи прави дисекции на човешки лица, чертае мускулите, които задвижват устните, и след това рисува усмивката на Мона Лиза. Изучава оптика, изследва начина, по който се отразяват слънчевите лъчи, и създава изумителна игра на перспективата в ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892г. в Дрохобич, едно - по силата на историческите превратности - "бродещо между границите" (Австро-Унгария - Полша - Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове. Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да ... |
|
|
Вече познаваме авторката на тази книга - неподражаема, неизменно изненадваща. Романът ѝ "Жените на Лазар" спечели любовта на читателите в Русия и в още 25 държави, както и цял куп награди, включително "Болшая книга" за 2012 г. Тук, в "Безбожната уличка", Марина Степнова е по-вглъбена, по-камерна. Но и все така магнетична и очароваща с уникалния си стил - красив, метафоричен и безпогрешно точен дори в най-дребния детайл. Иван Огарьов е прочут лекар, избрал най-хуманната професия не по вътрешна потребност, а след трагичен инцидент. Белязан от безрадостното си детство, той не обича ... |
