"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
|
1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
|
"Материалният живот" е книга с кратки есеистични текстове, които Маргьорит Дюрас изрича пред Жером Божур от началото на есента до края на зимата на 1987 г., а после заедно редактират и предлагат за публикуване на издателство P.O.L. В тях Дюрас говори за литературата, театъра и киното, за собственото си писане и се връща към основните теми в своето творчество: жената любовница, майка, домакиня, алкохолното опиянение, срещата си с Ян Андреа, героите в своите романи - китайския любовник, Лол В. Щайн и други. ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български език и на немски език. ... Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти столетие след появата на немскоезичния първообраз през 1923 г. Въпреки тежестта на изминалото време и на безбройните пластове от тълкувания, диамантеното тяло на Рилкевата поетична мисъл продължава да блести с ненакърнена цялост. Стефан Цвайг, един от най-проникновените познавачи на Рилкевата поетика, обобщава неимоверния езиков подвиг, чието свидетелство са "Дуински елегии":"...тук, в тази свещена есен на своята окончателна зрелост, Рилке ... |
|
|
Второ допълнено издание. Съставител: Евелина Белчева. ... Записки от лудото време на вполитичването. Книгата излиза в памет на 100-годишнината на Блага Димитрова, която се изпълва на 2 януари 2022 година, Съдържа подробни бележки с неизвестни и непубликувани нейни текстове. Това е своеобразна културна история в личности, образи и сюжети. Авторът - една личност далеч по-сложна и многостранна в същността си от познатата. Във времето той остава самотен. Духът е бил винаги самотна и жертвена позиция. Не случайно такива личности стават мост - между своето и "нашето" време."Господи, отвори ни око на тила, за да ... |
|
|
През лятото на 1942 г. Ан заминава за Бора Бора, за да служи като медицинска сестра в американската военна база на острова. Макар наскоро да се е сгодила за заможен банкер и бъдещето ѝ да изглежда подсигурено, тя иска да изпълни своя дълг и да открие себе си. По време на танцова забава Ан се запознава с войника Уестри, който я защитава от нахални обожатели. Двамата намират изоставено бунгало на плажа, сгушено между екзотичните яркожълти цветове на хибискуса. Местните вярват, че над него тегне проклятие и престъпилите прага му са обречени на вечно страдание. Ан и Уестри обаче се захващат с възстановяването му и ... |
|
|
"Шукшин и най-ярките му герои, като въплъщение на самия него, не просто живеят, а горят, измъчвайки себе си и другите заради несъвършенството на света и неуловимостта на истината. Неговият "обикновен" руски човек е пределно откровен, разголен до крайност, поставя си вечните въпроси и не се задоволява с красиви фрази и мъгляви обяснения." Едуард Биров "Макар и кратък, животът на Шукшин е забележителен - той е една от легендите на Русия. Успехът му като писател, актьор и режисьор, особено с прочулия се филм Калина алена, е феноменален." Катлин Парте "Калина алена е книга показателна в ... |
|
|
"За първото отвличане нямах никаква вина. Останалите ги забърках аз, признавам."Така започва историята си Рамеш Кумар, преди да ни разкаже за дългия си път от сергията за чай на баща си през работата си като образователен консултант до позицията мениджър на най-известната телевизионна звезда в Индия. Рамеш е момче от нисшите слоеве на средната класа. Той се опитва да се издигне в обществото, но в Индия никой не може да надскочи средата си. Най-много да се издигнеш от дъното на една класа до дъното на друга. Шансът помага на героя да се превърне от жертва в похитител и да се спаси. Неочаквани обрати и очаквани ... |
|
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |
|
|
За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят. Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с ... |
|
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
Книги
