Започвайки тази книга 1951 г., Дъглас Рийд я пише за повече от 3 години, през по-голямата част от времето разделен от жена си и новосъздаденото семейство, работейки в централната библиотека на Ню Йорк, или печатайки на пишеща машина в спартански условия на квартира в Ню Йорк или Монреал. Книгата беше преработена с майсторско усърдие, всичките й 300 000 думи, само епилогът е прибавен през 1956 г. Историята на самата книга - необичайните обстоятелства, при които беше писана, и как ръкописът, след като остана скрит за повече от 20 години, излезе на бял свят и най-накрая допуснат за публикуване, е част от историята на нашия ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
Лейди Агата цял живот се придържа към девиза си: "Опитай всичко поне веднъж." Благодарение на него животът ѝ наподобява загадъчен детективски роман. Агата Кристи мечтае да стане оперна певица и композитор, по време на Първата световна война работи като медицинска сестра и фармацевт, след време участва в археологически разкопки в Египет. Лети с току-що изобретен аероплан, шофира автомобил, обожава конната езда и сърфинга. Но има едно страстно увлечение, което я прави прочута в целия свят. Неочаквано за всички тя става писател и печели титлата кралица на детективските романи. Книгите ѝ имат ... |
|
|
Изданието съдържа произведенията Осемдесет и девет думи и Прага, една изчезнала поема. ... "Ирония. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата "истина" е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. ... |
|
|
"Тази книга не е просто за любов. Тя е за любовта във всичките ѝ форми. Според древните гърци една дума за любов не била достатъчна, затова те си имат цели осем: ерос е думата за страстната, пламенна и луда любов, която е способна да поеме контрол над теб, над съзнанието и над действията ти; филиа е думата за дълбокото и искрено приятелство - тя е символ на лоялност, преданост и готовност за саможертва; лудус е игривата любов, флирта и първите трепети на връзката; агапе е дума за безкористната любов към абсолютно всички живи същества; сторге е любовта към семейството и децата; прагма е думата за ... |
|
|
Действието в този многопластов роман, изпълнен с носталгия по някогашния дух на Истанбул, се развива по време на пандемията от коронавирус. Младата Лейля обикаля старинния квартал Бейоглу, за да си търси жилище, и 75-годишният Периклис Дракос се влюбва в нея от пръв поглед. Възрастният грък ѝ продава почти на безценица втория си апартамент. Така двамата стават съседи в запазилата великолепието си жилищна сграда Кръг, където той е роден и живял цял живот. Уви, кооперацията е заплашена от събаряне, защото строителната мафия ѝ е вдигнала мерника. Кръг изглежда обречена, каквато е и тайната любов на Периклис към ... |
|
|
"Тази книга няма да ви изгуби от времето. Ще ви спечели... време! Време да си спомните: за любимите хора; за дългите лета; за горещите дни; за безкрайните зими; за топлата питка във фурната и домашното българско сирене. Да си спомните за моментите, когато ви е било трудно, но в трудностите сте успявали да се почувствате истински щастливи. И ще ви се чете! Много ще ви се чете, защото всяка следваща история е изпълнена с надежда. С копнеж към малките неща. Приятели, където и да сте, знайте, че не сте сами - светът е малък... и е пълен с българи." Мария Миразчийска - Мариачи ... |
|
|
По грешния път стигаш до себе си. Какво ни прави това, което сме? Той е самоуверен, но няма с какво да се похвали, красавец е, но изглежда неспособен на задълбочена връзка. По време на почивка в Италия, платена от приятелката му, Лазар научава, че майка му е умряла, и трябва спешно да се прибере в България. Погребението обаче става повод да се натъкне на внимателно пазена тайна. Той тръгва да търси истината и след всяко преодоляно препятствие въпросът кой съм аз приема нов отговор. Понякога загубата на това, което мислим за свое, е единственият начин да стигнем до себе си. Ще се върна за теб е роман за любовта, която ... |
|
|
Густав Малер пресича за последен път Атлантическия океан от Америка към Европа на борда на голям пътнически кораб. Пътува от страната, в която е постигнал най-големия успех в кариерата си, към родната си Австрия. Той е неизлечимо болен и само няколко седмици по-късно умира във Виена, откъдето започва пътят му към големите музикални сцени. Композиторът лежи на палубата, увит в одеяла, предал се на спомените, и гледа към хоризонта. Спомня си за битките срещу закостенялостта, невежите критици и музиканти и дори срещу антисемитизма, на който е бил подложен. Паралелът с Томас Ман и неговата "Вълшебната планина" е ... |
|
|
"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |
|
|
Това е разказ за прехода и за неговите герои - страдалци, наивници, простаци. Независимо от пътя, който поемат, те оставят белязани от калейдоскопа на промените. Но някъде вътре в тях плаче носталгията по синия фургон на разбитите им мечти. В книгата е отразена съдбата на така наречения "малък човек", на героите на прехода - страдалци, наивници, откровени простаци, представят един на вид хаотичен, но всъщност перфектно подреден пъзел на съвременна България. ... |
|
|
Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892г. в Дрохобич, едно - по силата на историческите превратности - "бродещо между границите" (Австро-Унгария - Полша - Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове. Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да ... |
