"Въображаема Европа в личности" задава редица въпроси за европейската идея: интелектуален порив или политически инструмент е тя, прелюдия от миналото или пътеводител към бъдещето, административно обединение или заявка за общоевропейска принадлежност? Андрей Пантев отговаря на тези и още много актуални дилеми, въвеждайки читателя в пъстрата галерия на личностите, внедрили европейската идея, и "бащите - основатели" на обединена Европа, които са формулирали и застъпвали перспективите за подобна общност. Познати или забравени, интелектуалци, политици, крале и императори или скромен дякон от Карлово с ... |
|
Винаги актуална легенда, която във времена на отчаяние и потисничество успява да вдъхне нова надежда. Романът Кръстоносци ни пренася в бурен, героичен период от историята на Полша. На границата между XIV и XV в. се сблъскват яростно Тевтонският орден и обединеното полско-литовско кралство. Тевтонците признават само правото на силата, а полската шляхта издига в култ свещения дълг да защитава свободата на своя народ и хуманните принципи на рицарския кодекс. Неминуемо се стига до един от най-епичните сблъсъци в средновековна Европа - битката при Грюнвалд през 1410 г. На фона на драматичните исторически събития се ... |
|
Романът Синухе Египтянина на финландския писател Мика Валтари ни отвежда във водовъртежа на XIV в.пр.Хр., когато Египет е разтърсван от вътрешни и външнополитически промени. Авторът умело ни потапя в живота на Древна Тива, завихря ни в страстите на тази световна столица и ние чуваме автентичното звучене на египетската реч - това, което говори улицата, и изтънчения език на двореца. Прототип на героя е Синухе от дворцовия роман Синухе, който е записан около XX в.пр.Хр. Името не е засвидетелствано никъде в древноегипетските паметници. То е измислено от древноегипетския автор, който е орисал своя герой на бурен живот с ... |
|
Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии). За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография. Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както ... |