В последните години все повече се чуват думи, свързани с екологията. Създават се нормативни актове, организации и кампании. Очевидно е настъпило време, в което все повече хора са загрижени за това, какво се случва със света, в който живеем и какво правим, за да го съхраним. Отношението към природата е отношение към самите нас и ако не живеем в хармония, отговорността е изцяло наша. Опазването на средата, в която живеем не е еднократен процес, политика на едно правителство, на една общност. Изисква се постоянна и дългосрочна дейност и всички ние без изключение сме участници в нея. Министерството на околната среда и водите ... |
|
|
Още самото заглавие заинтригува. Какво да очакваш? Романът върви в две посоки: бурни летни преживявания, от една страна, и търсене на любовта, от друга. Може ли безразборният див секс да замени любовта? А може ли да е път към влюбването? Трудно е да престанеш да гледаш сериозно на живота, казва героят на Симеон Илиев. Начинът е да се вгледаш в детайла. Той ще ти помогне да превърнеш думите в ноти, а тях в симфонии. Прочетете "Порнфолио" като концерт, в който всяка нота е на мястото си и който ще ви забавлява, докато на финала се съгласите с автора, че няма верни и неверни мисли, а само случайности, които ... |
|
|
Откъде идва страхът и възможно ли е той да бъде победен? Съществува ли изборът въпреки предопределеността на съдбата? А може ли в отговора на тези въпроси да се включи и рецепта за приготвяне на омлет? "Разговор от живота" е авангардно четиво, което ни напомня колко ценно е времето за човека. Двама души се срещат на неизвестно място при неясни обстоятелства. Те нямат имена, лица, минало и бъдеще; не очакват нищо и никого. Краткият им диалог неусетно прераства в дискусия, лавираща между екзистенцията и битовото, между възвишеното и прозаичното. Симеон Илиев е роден през 1975 г. в град Харманли. Автор е на ... |
|
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Вторият том, който предлагаме на читателя, предоставя информация за размишления по остри актуални проблеми: българския национален комплекс и неговото преодоляване (Оптимистична теория за нашия народ); демократичния потенциал на българското общество (Историческите корени на нашите демократични традиции); съдбата на българското трудолюбие (Морална философия на българина от новото време); разрива с традиционния сексуален и брачен морал (Любов и брак); противоречивото политическо съзнание и поведение на средните слоеве (Психология на Априлското въстание); "кадровия подбор" на историята (Априлското въстание и ... |
|
|
Българите сме с чувство за хумор. Ироничният поглед към собствените ни недостатъци и към недъзите на собственото ни общество са безценно качество, което е помагало и ни помага да вървим по-леко през изобилието от препятствия и кризи, които нашата национална Съдба с такова постоянство ни поднася. Съставителите на сборника вградиха в основите му безсмъртната усмивка на Щастливеца Алеко, разнородните и самобитни гласове на Чудомир, Елин Пелин, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Любен Дилов, Георги Мишев, Станислав Стратиев, Петър Незнакомов, Генчо Узунов, Васил Цонев, за да зазвучат след тях и Ясен Антов, Йордан Попов, ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
Интерес към личността на Фердинанд и свързаните с него лица и политически събития Добри Ганчев започнал да проявява още в първите месеци от службата си в двореца. Това много добре личи от бележките, водени от него по време на първите Фердинандови обиколки из България и използвани по-късно /около 1920-1923 г./ при писането на настоящите спомени. Всичко това безспорно се е отразило на точността и свежестта на спомените. Те се оказват толкова антифердинандовски, че тяхното отпечатване не е било възможно, нито безопасно при съществуването на монархията в България. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Познай себе си" на издателство "Кибеа". ... Книгата разказва за тежкото заболяване на едно 14-годишно момче, но както самият автор подчертава: "Това не е книга за рака. Това е книга за съвсем млади хора, които се съпротивляват срещу съдбата, книга за способността на човека да посреща ударите, да се бори и пак да се бори дори когато битката изглежда предварително загубена!". Към своята лична история Нино Раух е добавил историите и на други деца и юноши, които са победили рака. "Живот без край" ще ви трогне и развълнува най-вече със своята автентичност. ... |
Книги
