30-40-те години на XIX век. ... Книгата разширява и проблематизира съществуващите познания и представи за ролята на църквата в духовния живот на местните български общества през 30-те и 40-те години на XIX век в Османската империя. Предназначена е за студенти историци, етнолози, културолози, както и за всички читатели, които се интересуват от значимостта на християнството в българското обновление през първата половина на XIX век. ... |
|
|
Книгата е написана въз основа на теренни проучвания в Странджа и на материали, събрани от бежанците от Източна Тракия, прокудени оттам през 1913 г. Тя разкрива уникалния народен календар и свързаната с него богата обредност на българите от цяла Югоизточна Тракия. Народната култура и фолклорът на българите от Странджа и Югоизточна Тракия възпроизвеждат редица реликти от мирогледа на древните траки с елементи от дионисиевите мистерии, на ранното християнство от времето на Св. Константин, както и на средновековната българска културна традиция. ... |
|
|
В есетата от тази книга, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Те са живели в различно време, различават се по нагласа, по възгледи, по изразни средства. На пръв поглед откривателите на Америка, творчеството на Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко създават впечатление за пъстър свят и идейно многообразие. Ала между тях Тодоров е съумял да прокара и пресечни точки, и съединителни линии. В дòсега си с тези ... |
|
|
Кремъл - сърцето на Москва, е не само исторически, културен и религиозен център на Русия, но и символ на цялата ѝ политическа власт. Червените му стени са свидетели на безброй превратности и интриги, главоломни промени и смърт. Особено през XX век, когато победилият в "името на народа" комунизъм отстоява правото на живот с разстрел или отрова за противниците му. Размерът и обхватът на Сталиновите репресии спрямо политическите опоненти, културния, религиозен и военен елит, научно-техническата интелигенция и художественотворческия ешелон са безпрецедентни за времето си. Ала убийствата в Кремъл не секват и ... |
|
|
Между кориците на сборника "Обичаи и обреди от Провадийско" е съхранена ценна информация за обичайно-обредната система в календарния цикъл на местното население. Той е резултат от десетгодишно теренно проучване, събиране и анализиране на разнообразни източници, свързани с темата. Всяка дума и мисъл в него носят автентичния заряд на едно отдавна изгубено време, в което традицията определя правилния порядък на живота. Неспазване или отклонение от този порядък се асоциират с нещастие, а в мирогледа на някогашните хора нещастието се асоциира най-често с гладна година, празен хамбар, болест и смърт. Затова в ... |
|
|
Борис I е една от най-емблематичните и драматични фигури в българската древност. Езическият велик хан, а по-късно християнски княз Борис-Михаил е владетелят, който налага кога с неописуемо насилие, кога със святост и благост, но винаги с дълбоки прозрения в далнините на народа си православието и славянската писменост. Тези два държавнически акта, слели прабългари и славяни в единна европейска нация, превръщат България в една от най-великите и могъщи държави на своето време и предначертават Златния български век на сина му - Симеон."Съновидението" е написано на език, вдъхновен както от оригиналните исторически ... |
|
|
С включена историческа карта на България. ... Датата 6 октомври 1014 г. е сред най-ярките знаци на онази драматична и героична епоха, която с право e наричана "Българската епопея". Дори още по-точно - "Векът на цар Самуил"! Паралелът с прочутия "век" на цар Симеон не е случаен, а и времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие: от излизането му на историческата сцена през 969–976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072)... Освен с цар Самуил, годините и десетилетията на непримирима ... |
|
|
В настоящия сборник са включени три произведения на Свещеник Петър Цветанов Любенов, които се нареждат сред от първите етнографски изследвания в съвременната българска история. Произведенията са: Баба Ега или Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи в Кюстендилско (отпечатана през 1887 г. във Велико Търново). Самовили и самодиви (отпечатана през 1891 г. в София). Сборник с разни умотворения из Кюстендилско (отпечатана през 1896 г. в София). В сборниците намират място материали от всички области на духовната култура на населението от Кюстендилско през първата половина на XIX век. ... |
|
|
Тази книга предлага нов и приносен прочит и на читалищната институция, и на нейните способности за опазване на фолклора (културата) чрез свързаните с общностите възможности за преобразуване на смисли, и на взаимното съучастие на двете: институция и култура. ... |
|
|
Народни костюми в Княжество България. Книгата е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители, околийски началници, общински кметове, съпровождащи описания и фотографии на народни костюми, които са се носили във всичките двайсет и три окръжия, съществували по онова време. Те са изготвени в отговор на окръжно предписание № 4019 от 12 април 1888 година на Министерството на вътрешните дела. Към настоящия момент то и последвалите го още три ... |
|
|
Етнографски, фолклорни и езикови проучвания на България. Сборникът разглежда традиционната народна култура на българите от район, който обхваща териториите на билото на Стара планина между Русалийския проход от запад до Прохода на републиката на изток, на север до най-ниските възвишения на Предбалкана. ... |
|
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
Книги
