Има нещо до болка познато в Даниел Григори... Загадъчен и надменен, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда през първия си ден в пансиона Меч и Кръст в знойната Савана, Джорджия. Той е единственото ярко петно на място, където клетъчните телефони са забранени, другите ученици до един са откачалки, а охранителни камери следят всяко движение. Макар че Даниел не иска да има нищо общо с Лус - и полага извънредни усилия, за да даде това да се разбере - тя не може да се откаже. Привлечена от него, както пламъкът привлича нощната пеперуда, тя трябва да открие онова, което Даниел така отчаяно се стреми ... |
|
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
|
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
|
В приказките доброто дело се награждава, но в живота невинаги е така. Ричард Мейхю не го знае, когато намира ранено момиче на оживена лондонска улица и му помага, съсипвайки единствения си представителен костюм и годежа си, а това се оказва далеч не най-лошото, защото попада на място, за което се знаят две неща - че се намира някъде под истинския Лондон и че няма нищо по-лесно от това да се разделиш с живота си. Подземният свят всмуква Ричард, но преди това е погълнал сънищата на миналото, забравените истории и вчерашните герои. Свят-лабиринт, в чиито шахти дебне нещо смътно, лепкаво и неназовимо и не знае обратния път. ... |
|
|
Всички ангели и демони са оставили настрана различията си за осемнайсет дни. Даниел и Кам, добре познати заради отношенията им с Лусинда Прайс, се съюзяват именно заради нея. За да я опазят. Героинята, преживяла толкова драматични моменти в Паднали ангели, сега е изправена пред нови предизвикателства - ново училище, ново обкръжение, нови познания за дългия ѝ път във времето. Любовта на Даниел и Лус придобива своите истински измерения - всеобхватно, неповторимо, дълбоко чувство, което ги превръща в една впечатляваща, странна двойка в обятията на вечността. Терзания е роман, който ще ви разкрие дългия път към ... |
|
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
Невероятните му сюжети примамват читателя в капана на ежедневието ни с достоверни ситуации и правдоподобни герои, които рано или късно биват застигнати от вездесъщото зло. Когато става дума за хорър, Стивън Кинг няма равен на себе си. Уникален и въздействащ писател, чиито многобройни бестселъри са синоним на съвременните романи на ужаса за милиони почитатели."За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, аз се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока." Стивън Кинг ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
"Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956. Твърде скоро открива свободно пространство в литературата, което се подхранва от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон, и разбира се от неговия именит сънародник Йонеско... Обича сюрреалистите, дадаистите, театъра на абсурда, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосанксонски театър, накратко: всичко без соцреализма! По-късно заминава за Букурещ да учи философия, влиза в кръга на т.н. "поколение '80", което разтърси поетическия и ... |
Книги
