Поне в едно животът ни наистина прилича на филм. Главните роли се изпълняват от роднините и приятелите ни. Поддържащите са отредени на съседи, колеги, учители, познати. Сред епизодичните герои са касиерката в супермаркета и барманът в местната кръчма. Има и хиляди статисти, преминаващи през живота ти като вода през сито - срещаш ги веднъж и никога повече. Понякога обаче се появява някой, който не се вписва в нито една от четирите категории. В киното този герой е известен като Петия персонаж. Знаеш, че появата му е по волята на сценариста. Но кой пише сценария на нашия живот? Съдбата или случайността? Искам да вярвам, че е ... |
|
Съдбата на Пункт Омега е неясна. Всички, за които някога Джулиет е милеела, може вече да са мъртви. Войната може да приключи, преди да е започнала. Джулиет е единствената, която стои на пътя на Възобновителите. Тя знае, че ако трябва да оцелее, то те трябва да загинат. Но, за да се пребори с Възобновителите и мъжа, който почти я уби, младата жена трябва да потърси помощта на последния човек, на когото някога е мислила, че ще може да се довери - Уорнър. И докато дават всичко от себе си, за да победят врага, Джулиет ще открие, че нещата, които е мислила, че знае за Уорнър, способностите си и дори Адам, са били лъжа." ... |
|
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!". "Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой ... |
|
"Бягащият човек" на Стивън Кинг - романът, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример за които е "Игрите на глада". ... Новото издание включва и есето "Колко бе важно да бъда Бакман", в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман - псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби. Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат ... |