"Общуването с изгнаниците помага не само да усетим духа на поколенията, но и да пренапишем идеологическата гротеска, представяна като национален идеал. Разбира се, за да кажем цялата истина, не бива да пропускаме не само емигрантите, но и най-вече онези, които, както казва Бочев - пред очите ни са творели преживе история, които са творили и сътворили история и със смъртта си. Заедно с него да се върнем към времето на деветосептемврийския преврат, за да изтрием патината на забравата от хилядите жертви и, разбира се, от имената на 88 мъченици, изключени от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 година, много от ... |
|
Десет души пристигат в имение на необитаем остров, поканени от неизвестен за тях домакин. Те не се познават и изглежда нямат нищо общо помежду си. Освен може би фактът, че всеки от тях има тайна, която да крие и престъпление, за което да плати... В първата им нощ в имението един тях е отровен. Останалите откриват, че не могат да напуснат острова и напрежението ескалира. А убиецът е подбрал следващата си жертва... и следващата... Те бяха десет е най-успешната книга на Агата Кристи с продаден тираж от над 100 милиона екземпляра. Това я превръща в най-популярния криминален роман в света. Самата писателка споделя, че го ... |
|
През 1492 г. Колумб тръгва на пътешествие с надеждата да намери търговски път до Китай, но вместо това стига до Америка - откритие, което ще промени хода на световната история. Той не знае нищо за ориентацията по небесните тела и тяхното движение, нито за съществуването на Тихия океан, защото преди всичко е самоизтъкващ се и амбициозен предприемач. Картите му са смесица от фантазии и заблуди. Когато стига до нови земи, поробва местното население, насърчава геноцида и опорочава отношенията между народите. Това е той - великият пътешественик Христофор Колумб. Освен арогантност и амбиция обаче Колумб притежава и вроден ... |
|
Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото - че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази ... |