Произходът на българите и техните прадеди, често наричани в научната литература прабългари, е сред най-дискутираните теми в обществото. Откъде се появяват българите? Какви са корените на нашия народ? Какво общо има между древните и днешните българи? Това са само част от въпросите, които възникват при обсъждане на проблема. Изследването на доц. Тодор Чобанов прави първи по рода си опит да се проследи цялата история на дискусията - от дълбока древност до наши дни, като отсява достоверното от въображаемото, фактите от заблудите, чистата наука от идеологическите внушения на едно или друго време. Трудът разглежда въпроса ... |
|
Енциклопедия Лечебни растения предлага систематизирана научно-популярна информация за растения, разпространени в българската флора и използвани в народната медицина от векове, както и за чуждестранни видове - общо над 270. Описани са лечебни растения, подходящи за употреба в домашни условия. Те са с добра поносимост, могат да се използват за по-продължителен период от време и намират приложение за профилактика и лечение на редица заболявания. В първата част на енциклопедията са разгледани най-важните биологичноактивни вещества в лечебните растения, на които се дължи специфичното им действие, както и морфологията на ... |
|
В тази книга са представени проучванията и обходите на Вацлав Добруски в Западна България по поръчение на министерството на Народното Просвещение за събиране на археологически материали, надписи и сведения. Обходени са районите около Кутловица (Монтана), Каменна Рикса, Дългоделци, Прогорелец, Вълчедръм, Мокреш, Лабец, Рациария, Лом, Орсоя, Въртоп, Видин, Кула, Чичел, Кладруп, Белоградчик, Луковец, Цибър, Козлодуй, Селяновци, Вадин, Гиген, Чумаковци. Описани са много надписи, градища и крепости. Вацлав Добруски (1858 - 1916) е пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, ... |
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |