"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието ... |
|
|
"Разказът на един музиковед" е мемоарно-автобиографична книга за един живот, разказан фрагментно. Розмари Стателова (родена във Варна през 1941 г.) израства в поликултурна семейна среда, което има важна роля в по-нататъшното ѝ развитие. Акцентът върху музиката в тази среда - майката свири на пиано, бащата на цигулка - я насочва от малка към музикалното поприще. Завършва средно и висше музикално образование и с подкрепата на съпруга си, музиковеда и композитора Слав Кожухаров, се посвещава на осмислянето на явленията в музиката и музикалната култура. Представен е пътят, който изминава от ранните опити ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
Живот на ръба на една пропаст. ... Това е първата книга от поредицата "Далеч без родина" - документални разкази за дългия и изпълнен с богато съдържание живот на българина д-р Борислав Чипориков. Тя ни връща в началото на 50 -те години на следвоенна България, когато в страната властва тежка комунистическа диктатура. Това е времето, когато в София се развихря истински поход срещу добре облечените момичета - "зози", и младежи - "суинги", а столичани са разделени на "наши" и "врагове". Но младостта е по-силна от времето. Борислав е студент, отдаден на любимия си спорт - ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
|
От автора на "Калуня-каля". ... Георги Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" с втора специалност "Руска филология". Работи като кореспондент на БТА и във вестниците "Литературен фронт", "Отечествен фронт" и "Труд". Автор е на романа "Калуня-каля". Само за няколко месеца забравеният шедьовър се превърна в любима книга на хиляди български читатели. И до днес романът е сред най-търсените и продавани български книги. През 2015 г. преиздадохме и завладяващата историческа повест " ... |
|
|
Една от малко познатите творби на Казандзакис, "Братоубийците" описва трагедиите и кръвопролитията на Гръцката гражданска война в края на 40-те години на ХХ век. Без да заема страна и без да издава присъди, авторът потапя читателите в ужаса на войната, представен от гледната точка на един дълбоко вярващ свещеник, който всячески се опитва да следва заветите на Спасителя, да прощава и да обръща другата буза, докато светът се срива около него. В "Братоубийците" авторът ни отвежда във времето на Гражданската война в Гърция - малко след Втората световна война. Партизани и националисти се бият в планините, ... |
|
|
В автобиографичната си книга Девствената проститутка с безжалостна към самия себе си откровеност Волев описва перипетиите в своя живот, първите и по-късните си любовни трепети. Сред приключенията в житейския му път са псевдосътрудничество с ДС, бягство във Великобритания, брак с англичанка, завръщане в България. Творческата му биография включва документални и игрални филми, привлекли милиони зрители у нас и в чужбина. Сред тях - Двойникът, Господин за един ден, Дом № 8, Да обичаш на инат, Маргарит и Маргарита. Николай Волев е роден в София на 10 април 1946 година. Учил е 5 семестъра в архитектурния факултет на ВИАС през ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
Книги
