Второ преработено и допълнено издание. ... България е една от най-древните държави в Европа. През своята над 1300-годишна история е имала своите възходи и златни векове, периоди на кризи и робство. Начело на държавата ни са били владетели с различни титли - канове, князе, царе... Имало е времена на силна централна власт и такива на разпокъсаност и сепаратизъм, когато деспоти, севастократори и боляри са късали части от страната и са я обявявали за своя. Всички тези владетели - някои велики и мъдри държавници, други подкупни марионетки на чужди интереси, са градили дворци и замъци, свои резиденции, с които да демонстрират ... |
|
Берлинският конгрес приключва на 13 юли 1878 година и слага край на Източния Въпрос. Същият ден официално е подписан т. нар. Берлински договор, който постановява де юре и де факто създаването на Княжество България. Българската освободителна кауза най-после се промъква успешно през международната политическа конюнктура, която този път не е особено благоприятна. След 482 години българската държава отново възкръсва като самостоятелен политически субект в Европа. Нейното възкресение чрез Априлското въстание е безспорно най-крупното постижение, което бележи поврат в новата ни история и поставя началото на съвременна България. ... |
|
Западна Европа през X - XI век. ... Обществото на средновековна Европа е християнски и съвсем естествено се приема, че властта се делегира от Бога и владетелят е Негов наместник на земята. В същото време, колкото и да са условни, не могат да бъдат отхвърлени и старите традиции на изборност от "народа". Затова владетелят трябва непрекъснато да отстоява правото си на власт и той прави това чрез своята идеология, като се опира на религията, на историческата традиция, на демонстрациите на превъзходство и най-вече на легитимността си и на правото да прилага своите закони. Красимира Гагова преподава история на ... |
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |