"За времето си отец Александър изпреварва всички с усета си за вятъра на промяната, реагира по-бързо и успява да предупреди за всяка опасност, да призове към действия, защото духовната му интуиция е един от най-ярките му таланти. Никой човек не е лишен от изживяване на страдание в жизнения си път, но велики личности като отец Александър виждат по-далече, усещат по-силно и затова и страдат повече. Отец Александър винаги търси Истината и дава сигнал за тревога, веднага щом усети заплаха от неистинност, подмяна, и особено там, където те са най-опасни - в сферата на духовния живот. Всеки фалш предизвиква у него ... |
|
|
Почитта на мощите на светиите е отличителен белег на християнската култова традиция. Светите мощи, които се почитат като чудотворни и лековити, са своеобразно предметно присъствие на Божията благодат на земята за вярващия християнин.Те са и закрила срещу бедите и изпитанията, които животът непрекъснато предлага. Ето защо са съхранявани като най-ценните съкровища на храмовете. През средновековната епоха пък завземането на вражеска крепост задължително се е съпътствало от изземване на ковчежета със свещени реликви и пренасянето им по родните места на завоевателите. затова мощите често пъти "изминават" внушителни ... |
|
|
От автора на "Дао-то на Пух" ... Какво е Дъ? Какво е даоизъм? Какво общо има Прасчо и с двете? Дъ е китайската дума за Добродетел. Даоизмът е китайска философия. (Но той е повече от "китайски" и повече от "философия". Ние ще навлезем във въпросите Защо? и Как? по-нататьк в тази книга.) А Прасчо има доста общо и с двете. Какво точно? На първо място... Това, че той... Имаме предвид, че... Може би по-добре е да оставим автора да обясни. Във всеки случай Прасчо не само има доста общо с Дъ и с даоизма; той също има доста общо и с теб, и с мен - както имат Дъ и даоизмьт, - които и да сме ние, ... |
|
|
"Този древен текст е невероятен източник на мъдрост. Написан на много нива на съзнанието, той ще придобие смисъл и ще донесе полза на всеки, който наистина обича сътворението и търси великите тайни. Ако отгърнете тези страници, пригответе се за промяна в живота ви." Друнвало Мелхизедек ... |
|
|
Православието може да се мисли само "на колене", молитвено, с чувство на дълбоко смирение и собствено недостойнство пред величието на неговата тайна. Оттук и езикът на всеки "разказ" за Православието трябва да бъде съзвучен на своя тайнствен, мистичен предмет, да бъде вдъхновен от молитвата, чувството за духовна хубост и светлина, или казано накратко, да въвежда в тишината на молитвеното, безмълвното деяние. Подобно на прелюдията в музикалните творби, след кратък исторически преглед уводната част на книгата разкрива основните черти на Православието - тайната на Богочовечеството, определяща самото битие ... |
|
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
Настоящият сборник статии още със самото си заглавие ни предразполага, радва и обнадеждава - въпреки трудните времена, в които живеем. Авторът, г-н Георги Тодоров, е утвърден църковен писател, православен историк, апологет и мислител. Неговите текстове се докосват до различни области на обществения живот, културата, изкуствата, историческото наследство. Те са често смели и полемични, но дори и онези, които не биха се съгласили с всичко в тях, не могат да отрекат, че подходът е винаги добросъвестен, доводите - убедителни, познанията - задълбочени. Тези статии ни представят както мисловния път извървян от автора, така и ... |
|
|
"Българската Православна Старостилна Църква не е в общение с официалните поместени църкви. За ограждането от такова общение не е необходимо да е налице несъмнена увереност, че тези църкви са отпаднали окончателно от едната света съботна и апостолска Църква и че извършваните в тях тайнства са безблагодатни. Достатъчно основание за прекратяване на църковното общение е фактът, че епископът на тия църкви проповядва ерес или с пасивността си допуска нейното разпространяване и съответно пребъдва в църковно общение с проповядващи или толериращи ерес епископи. Клирици, монашестващи и миряни, които прекъсват църковно общение ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
Книги
