Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев, получавайки ... |
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
"Черната кутия" е написан през 1986 година, но и до днес си остава ненадминат пример за политически роман, майсторски пресъздаден през призмата на строго интимните отношения в един разпаднал се брак. Епистоларната форма на цялата книга е удобната канава, върху която Оз - без грам сантимент и сълзливост - разказва една изключително емоционална история на фона на динамичните събития в Израел от 70-те години на XX век. Като в черна кутия на катастрофирал самолет героите в този роман дирят причините за краха на живота и на надеждите си. Самият автор ги определя като хора, които "не могат да намерят покой в ... |
|
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, а сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му - Стела, го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол. В края на една луда нощ в Тихуана той попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо успява да се отърве жив със задигнатия от нападателите му ван. Усложненията настъпват, когато в чуждия автомобил Зак намира чувал прясна марихуана. С тревата в багажника и купен на старо филмов Никон, той поема към Източния бряг. Това пътешествие - колкото напред в пространството, толкова и ... |
|
Бранислав Нушич (1864 - 1938) е голям сръбски писател. Автор е на разкази, фейлетони и множество комедии. Блестящ хуморист, той осмива и критикува недъзите и пороците в съвременното му общество. "Автобиография" е едно от най-популярните произведения на Нушич. Обект на изображение е животът на автора ѝ: раждането му, семейната среда, детството, ученическите години, личния живот, професионалния път. Автобиографията на един човек е своеобразна равносметка на житейския му път, а на един писател - негов белетризиран вариант."Автобиография" на Нушич е романизирана автобиография, т.е. съчетава ... |
|
Тортила Флет е съществуваща местност в Калифорния, макар и в Кармел, а не в Монтерей, където я разполага Джон Стайнбек - писателят, който по единодушното мнение на световната критика разбира американците по-добре от всеки друг. Той събира в този неголям по обем, но необятен по литературност роман истински истории за паисанос (потомци на испанци, индианци, мексиканци и европейци), жители на този маргинален квартал, и, следвайки епичната традиция на легендите за крал Артур и неговите рицари, сладкодумно ниже повествованието за Дани и неговите приятели. Разказът на места е забавен, на места - сериозен, а героите се ... |
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев. Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
В "Голгота", том трети от петтомното издание с избрани съчинения на Павел Матев, лирическата биография на големия ни поет следва драматичните поврати на последните две десетилетия - площадната надменност, покъртителната орис на обикновения човек, самотата на истинския поет в битката му за извечните опори на Отечеството и на българската душа. Магичността на неговото слово превръща стиховете му в естетическа материя с най-висока стойност. "В гордия покой на самотата ангели - пазители стоят и внушават мълком на душата как начева притеснен стихът. Как поникват звуци премълчани, как нестройно се преплитат те - ... |
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
В едно интервю носителят на Нобелова награда за литература Йосиф Бродски казва: "Ако бях издател, то бих напечатал в един том две книги: "Кюстин" и "Токвил". Книгата на маркиз Астолф Кюстин, публикувана през 1843 г., разказва под формата на писма за неговото пътешествие в Русия през лятото на 1839 г. Веднага е преведена на английски и немски и му носи европейска слава. В самата Русия книгата е забранена незабавно и за дълго(всъщност и до ден-днешен) се превръща в легенда. Преди всичко заради много дълбокото проникване в т.нар. руски национален характер, обрисуван в ефектен афористичен стил ( ... |