Държавникът реформатор Мидхат паша (1822 - 1884). ... "Измежду всички живи турски държавници Мидхат паша ще да е най - забележителната, най - привлекателната личност. Мидхат паша притежава нещо повече от качествата и организационния талант на Петър Велики. Проницателен, подвижен, трудолюбив, честен и с желязна воля, превъзмогващ всички пречки, изглежда, че го въодушевява само една мисъл - да направи Турция наистина "достойна да влезе в реда на европейските държави"." Феликс Канеци Години наред Мидхат паша е на върха, а действията му са аплодирани, оспорвани, отричани, заклеймявани. Приятелите твърдят, ... |
|
|
Освен "Житие и страдания грешнаго Софрония" томчето съдържа думи за Софроний Врачански, автобиография от историческо и литературно значение и други статии от Т. Атанасов, В. Друмев, Б. Пенев, акад. М. Арнаудов и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Монографията на д-р Г. Якимов е посветена на живота и дейността на Пантелей (Пандели) Кисимов - една от най-интересните и противоречиви личности на възрожденската епоха. Роденият в Търново през 1832 г. българин развива значителна обществена дейност в родния си град през 50-те и 60-те години на ХІХ в. Той подпомага като настоятел и кореспондент редица възрожденски печатни издания, отваря книжарски дюкян, включва се активно в борбата срещу търновските гръцки владици Неофит и Григорий, не остава чужд и към революционните начинания на капитан дядо Никола и хаджи Ставри. В книгата централно място заема проучването на ... |
|
|
В том първи са включени монографиите на Зина Маркова, посветени на църковно-националната борба на българския народ и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа: Българското църковно-национално движение до Кримската война издадена през 1976 г., Българската екзархия 1870 1879 издадена 1989 г.,и Четата от 1868 г. издадена 1990 г. Трите монографии се издават без каквото и да било съкращавания. ... |
|
|
В том втори се включват най-важните студии и статии на Зина Маркова, резултат от четвъртвековната ѝ изследователска дейност. Те не само допълват, но и дават по-разширена представа за обектите на нейното внимание. По-голяма част от тях също третират въпроси от борбата на българския народ за извоюване на църковна национална независимост, но има и посветени на проблеми извън тази област. Като цяло студиите и статиите са посветени на възрожденската епоха. С една-две свои работи авторката излиза като че ли извън нея, но проблемите, които засяга - дейността на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. и дейността на ... |
|
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
|
Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
|
"Представете си дълги ветрила от поли и фусти и клоширани наметки, нежни женски лица, освежени с руж, чепици от плат или шевро, везани със златни и сребърни нишки, и ръце в атлазени ръкавици, опънати до лактите... О, какви ли не образи са стигнали до нас от фотографчийницата на "Либих" в Русе преди войната. А после се опитайте да чуете кокетното питане "Вярно ли?!" и лекия кикот, щом заглъхне отговорът. И ако не ви е неудобно, пак се колебайте: "Откога Русчук е разцъфтял? А не беше ли подир Освобождението?" Не, читателю драг! В навечерието на Руско-турската война от 1877 / 78 г. над ... |
|
|
Спомени от живота и дейността му преди Освобождението. ... "От 1864 година до Освобождението "влачих въжето" след себе си. Слава богу, доживях да видя свободата на родината си. Много жертви се дадоха за нея. На свой ред и ние, русенци, дадохме всичко, каквото можахме, според своите скромни възможности, за извоюването на тази свобода. Не сме работили тогава с оглед на бъдещи някакви материални облаги, защото тогава идеалът ни беше само свободна България. Струва ми се обаче, че по отношение на Червеноводската чета се извърши навремето една голяма неправда от Народното събрание. Нейните участници не се ... |
|
|
В своята книга проф. Пламен Митев представя за първи път обстойно и задълбочено изследване на личността и делото на една, макар и ключова, по-слабо позната фигура от Българското възраждане - Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски)."По вънкашност, въобще, Хаджията много напомнял войводата Панайота Хитов. На възраст той е около 45 - 50 години, тук-там с побелели коси. Името му е Хаджи Станю Станев; член е в градския съвет; чете се за най-богатия не само в Тетевенско, но и в Троянско, и в Ловчанско, и в Орханийско; има в движение (в оборот) капитал от десет хиляди лири. Турските и черковните власти гледат на него като ... |
|
|
Историята на Димчо Дебелянов, разказана от негови съвременници и писма. Книгата съдържа архивни снимки и рисунки."Имена, хора, документи... Съживени спомени, разкази, строго отбелязани войскови части и чинове, дислокации, битки... Приятелски кръгове, писма и смърти... Ето от всичко това авторът с някаква благоговейна точност е събрал в тези кратки страници всичко, което би трябвало да знаем за онова трудно и вихрено време от началото на българския XX век. С опита си на публицист Лазар Лазаров ни припомня неща (и факти), които може би вече сме забравили, но заедно с това ни доверява и други, които просто не сме ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
Книги
