"Какво е останало от монументалните сгради на древността? Руини. И какво е останало от несметните богатства на Соломон, Крез и Лукул? Легенди. Часът на славея е роман-легенда за един творец, осъзнал, че смисълът на човешкия живот е да да сътвориш нещо голямо, което да остане след тебе завинаги. Героят си поставя трудна до невъзможност задача да създаде епохална творба. И мечтата му е тя да достигне до хората. До всички хора. И да им помогне да осмислят своето битие, като му придадат един нов, осъзнат и изстрадан смисъл. През редица перипетии преминава героят в процеса на съзиданието, много удари понася. Търпеливо, ... |
|
Сред ужасите на Аушвиц една млада жена играе за живота си. Читателите на Татуировчикът на Аушвиц и на Дамски гамбит не биха пропуснали този удивителен дебют, чието действие се развива през Втората световна война. Мария Флорковска е много неща: дъщеря, запалена шахматистка и член на тайната Полска съпротива в окупираната от нацистите Варшава. Заловена от Гестапо, тя е откарана в Аушвиц, а семейството ѝ е изпратено на смърт. Садистичният заместник-комендант на лагера Карл Фрицш осъзнава шахматните ѝ умения и решава да я използва за свой противник в шаха, а когато се отегчи от нея, да я убие. Мария се ... |
|
След като прекарва четири години предимно в Америка, където начинът на живот е много по-близо до този в родината му, британецът Питър Мейл се завръща със съпругата си в любимия Прованс. Носталгията по мястото, на което е бил щастлив го тегли обратно към многообразието от гледки, звуци, миризми и усещания. Но също така отново го сблъсква с неповторимия провансалски манталитет, който носят хората от този възхитителен регион на Южна Франция. С характерното си остроумие и финес, познати ни от Една година в Прованс, Мейл ни разказва забавни случки, с които обрисува живописното ежедневие на провинциалния живот. Като използва ... |
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на острова, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Пътеводител на историческия стопаджия е продължение и допълнение на сборника с есета Минало несвършено. Подборът на лица, събития и процеси в настоящата книга до голяма степен е случаен. Есетата се представени приблизително хронологично, без хронологичният принцип да се възприема като ненарушим канон. Анархистичният подбор на теми се съчетава със строга дисциплина по отношение на фактите и обстоятелствата. Направен е искрен опит за приближаване до истината, а не за пренаписване на историята заради самото пренаписване. Това, разбира се, е непосилна задача, но е важно стремежът за разкриване на истината да е искрен. ... |
|
От Едемската градина до Истанбулската конвенция."Адам спеше, докато Ева бе създавана. Затова мъжете не могат да разберат жените, могат само да ги обичат." Из книгата "...тази трилогия е предупреждение за катастрофалната посока, в която заблудителният дух на днешното време води човека към неговия самоубийствен край. Алегоричен пример за такава морална и физическа катастрофа се съдържа в излезлия през 1831 година роман на Мери Шели със заглавие Франкенщайн. Това знаково литературно произведение е шокиращо предупреждение как човек сам може да предизвика своята смърт, преминавайки етични и технологични ... |
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
Обичана от мнозина, Гърция привлича с красивата си природа, кристално чиста морска вода и вкусна храна. Но едно е да пийваш узо до плажа през лятото, а съвсем друго - да заживееш там. С помощта на Питър Барбър, който от години живее в Гърция и изцяло се е потопил в гръцкия начин на живот, ще преоткрием напълно нашата съседка! Питър с лекота ни пренася там и ни запознава с красиви и малко познати местенца, с комичната страна на гръцката бюрокрация, с типично гръцки ексцентрични персонажи и още. Докато се адаптира към гръцкия начин на живот и изцяло непознатия за него манталитет и език, авторът ни потапя с топлина, ... |
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
Провинциална Ирландия през 80 -те години на миналия век. Едно момиче е оставено да живее през лятото при роднини, докато майка му роди поредното дете. В дома на семейство Кинсела обаче всичко е различно: кладенецът не пресъхва, има вътрешна тоалетна и баня, както и един бял уред, на който казват фризер, в градината расте обилие от зеленчуци. Има място и време за мислене. Момичето усеща непозната досега загриженост и топлота. Госпожа Кинсела заявява, че у тях няма тайни. Но в къщата витае нещо неизречено. Момичето открива не само една тайна, а също, че болката може да се превърне в нежност. През детския глас на героинята ... |