"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
|
"Дебютната стихосбирка на Румен Павлов ни отвежда в нови места. Привидно всичко е същото, обаче е подредено напълно необичайно. Жестоко напрежение слепя думите още по-плътно една в друга, вбива ги. Стихотворението имплодира. Не се налага да разбираме всичко. Знаем само, че с неподправен трагизъм Румен започва своята светла битка за собствените си истини." Марин Бодаков ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". "Тича, без да сяда, носи, без да спре! Ах, реки хиляда сливат се в море!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. Вдъхновява Чарлз Дарвин с антропологичните си изследвания. Най-известното му произведение е "Фауст". Пише поемата "Чиракът магьосник" през 1797 г., която след това е пресъздавана многократно от различни артисти - в музиката, киното, видеоигрите, литературата, дори в Комунистическия манифест на Маркс и ... |
|
|
Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата - без да се прецежда - се консумира на един дъх или пък със затаен дъх. Като озадачаващо ... |
|
|
В един мартенски следобед на 1931 година на гарата на провинциалния никарагуански град Леон пристига елегантен млад мъж със съпругата си и слага край на спокойствието на местните жители. Изпечен мошеник, вражески шпионин, изтънчен любовник, борец за свобода или просто сериен убиец, Оливерио Кастанеда се превръща в истински мит за провинциалното общество. И днес почти 90 години след бурните събития от онова време, внуците и правнуците на участниците в тях все още се вълнуват от съдбата му. Едни продължават да го хулят, а други да го възхваляват, но никой не е безразличен към обаятелната му личност. Местните разказват, че ... |
|
|
"Тази книга е за преживяното от жителите на Ленинград по време на блокадата. Има установено, станало класическо описание на героизма и на издръжливостта им. Те не се оплакват, подкрепят отчаяните, търпеливо понасят трудностите, вярват в по-добро бъдеще. И в най-трудните моменти са добронамерени, мислят и за ближния, готови са да дадат всичко, за да му помогнат. Но когато видим страшните картини на умиращите ленинградчани, разбираме, че трябва по друг начин да преценим техните действия. Това е книга за подвига, но тук читателят няма да намери обичайните патосни слова. Те са излишни. Всеки е направил каквото трябва, но ... |
|
|
Разкази, размисли, фрагменти. ... Книгата предлага специално подбрани разкази на антиутописта и неореалист Евгений Замятин - поетични и хумористични, смесица от фантазия и действителност: за красотата и демоничното в човека, за любовта и братоубийството, за света на безнаказаната власт. В нея има и публицистични творби, писмо до Сталин и бележки от творческата лаборатория на писателя. Вечни творби, звучащи съвременно. "Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши. Иначе не би имало смисъл да го четем." Евгений Замятин Евгений Замятин (1884 - 1937), наричан новия Гогол, е фантаст и ... |
|
|
Той пристигна в Нова Гвинея, слязъл на пустинния бряг и останал там сам. След като видял диваците той тръгнал направо към тях без оръжие с вдигнати ръце - знак, че не иска да им причини зло. Папуасите не знаели какво да мислят, виждайки такова чудо. Имало и много опасни моменти за Миклухо-Маклай, но неговата искреност и доброта към, тези невежи хора победили тяхната връждебност и злоба. Три години с прекъсвания живял Миклухо-Маклай сам сред човекоядците... Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Публикуваните тук спомени в своята съвкупност създават прекрасна възможност отново да извървим пътя на Йордан Радичков и да усетим пулса на сърцето му, което винаги е било за хората, оставяйки по душата му драскотини и рани, които той пропускаше с рядката си способност за всеотзивчивост и всеразбиране, проявявайки мъдрост към случващото се с човека и със света. При подобни издания най-често се използва хронологичният принцип на подредба, но в този случай той се оказа неудобен, защото голяма част от спомените застъпват едновременно различните моменти от съдбата на Радичков. Поради тази причина авторите са подредени по ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
Подбор и коментари Буел Вестин и Хелен Свенсон. ... Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие. Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта. В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и ... |
|
|
Сборник с избрани есета. ... "Удивително е как тясно историята на ябълковото дърво е преплетена с човешката история." Така започва есето "Дивите ябълки", чието заглавие носи този сборник с избрани текстове на Хенри Дейвид Торо. Всички те представят движението, високото "ходене" на мисълта на големия американски автор, познат най-вече с книгата си "Уолдън, или Живот в гората". Настоящото издание събира за първи път десет от знаковите есета на Торо в самостоятелен том на български. "Дивите ябълки" вдъхва нов живот на писателя и дава продължение на биографията му с ... |
Книги
