„Екзекуторът” на Стефан Кисьов не е история за обикновен убиец. Той не е и просто Палача на Системата, нейна жертва, част от механизма на жестокост и организирано насилие, въпреки че е и това. Не е и само мечтател-утопист. Този разказ, на моменти секващ дъха, е разказ преди всичко за оцеляването, надеждата, катарзиса на духа. Една история за търсенето на смисъла на живота чрез страданието и болката. В тази своя книга Стефан Кисьов ни лекува от греховете на миналото, натоварвайки своя герой с най-тежките от тях, не преставайки – въпреки ужасите и жестокостта – да вярва в красотата и доброто. Езикът Кохао Ронго-Ронго е от ... |
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
|
"Свещена светлина" разколебава всеки, който е смятал, че познава прозата на Георги Тенев. В тази книга ни връхлита революция от сюжети, които прекрачват национални граници, идеологически и сексуални табута. В новият свят на Георги Тенев законите на историята и политиката са подложени на унищожение от модерни елити и неудържимо нахлуващи поколения. Разказите в "Свещена светлина" ни напомнят защо научната фантастика е била жанра на Студената война и какви войни се водят днес. "На кого принадлежи бъдещето?" е един от ключовите въпроси, а отговорът е скандален и възбуждащ. В тези истории ... |
|
След "Партиен дом" и "Свещена светлина" Георги Тенев отново пише за политика и еротика. Романът ни води едновременно на пътешествие в историята и на пътешествие в космоса. Тенев избира за свой герой писателя и сценарист Георги Марков - интелектуалец, емигрант, жертва на предизвестена смърт. Сюжетът започва в края на 60-те, движи се напред и назад във времето, на ръба на документалната достоверност. Безпартийният М. е драматично свързан с машината на комунистическата пропаганда, чрез нежна принуда и с чувство на интелектуално отвращение. Изведнъж обаче в живота му се случва чудо с библейски измерения. ... |
|
"Собствена смърт" е мащабна книга. Лесна за четене и почти неизчерпаема. Следва класически метод: за най-големите неща говори с най-простите думи. Въпреки обичта си към разговорния език, авторът не се поддава на изкушението на прекалено опростения начин на изразяване, не се опитва да скрие например, че притежава известна медицинска начетеност, че е вещ и в областта на философските понятия. И все пак книгата не е научнопопулярен или специализиран философски труд, а грандиозна прозаическа поема. Дава ни онова, което и най-добрият научен труд не е в състояние, а само поезията може да ни даде."Вилфрид Виганд ... |
|
Митовете на викингите са верни! Боговете на Асгард се подготвят за война. Тролове, великани и още по-ужасни чудовища набират сили за деня на Страшния съд. За да спре ада, едно момче трябва да претърси Деветте свята и да открие оръжие, изгубено от хиляди години. Магнус Чейс винаги е бил хлапе с проблеми. След загадъчната смърт на майка си той живее по улиците на Бостън, като оцелява единствено благодарение на острия си ум. Един ден обаче го намира негов чичо - човек, който никога не е срещал, а майка му е смятала за опасен. Този чичо му разказва невъзможни неща: че Магнус е син на северен бог, легендите на викингите са ... |
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
Романът "Чешки съновник" от Лудвик Вацулик е средищно за чешката проза от втората половина на XX в. произведение. За първи път е публикуван в нелегално самиздатско издание през 1981 г., през 1983 г. излиза в знаменитото емигрантско издателство 68' Publishers в Торонто, а първото официално издание в родината му се осъществява през 1990 г. Написана под формата на дневник, книгата проследява една година от живота на своя герой, чийто прототип е самият автор, и пресъздава обществената ситуация в Чехословакия от края на 70-те години на миналия век, както и атмосферата в дисидентската литературна общност. Макар да ... |
|
В новия си роман Казуо Ишигуро, носител на Нобелова награда за литература и на "Букър" и автор на два от най-четените романи на всички времена: "Никога не ме оставяй" и "Остатъкът от деня", задава въпрос, към който се връщаме отново и отново: какво означава да обичаш. Това е историята на Клара, изкуствена приятелка, която с изострен интерес наблюдава от мястото си в магазина как се държат хората, влезли да разгледат стоките, и минувачите отвън на улицата. Тя живее с надеждата, че много скоро някой ще я хареса и ще я избере, но когато се появява възможност всичко да се промени към по-добро, ... |
|
В "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис предлага нов прочит на каноничния роман на Шарлот Бронте от 1847 г. - "Джейн Еър". Авторката връща времето няколко години назад, за да запознае читателите с историята на Бърта - лудата съпруга на Рочестър, която - подобно призрак или звяр - живее заключена в таванската стая на имението Торнфийлд. С "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис всъщност отговаря на въпроса, който Джейн Еър задава на Рочестър: "А сега, сър, кажете ми коя и каква е тази жена..." Този писателски жест е мощно деконструиращ: авторка с колониален произход нахълтва в ... |
|
Любовта, която остава неизживяна, чувството за дълг, което, доведено до крайност, изпепелява всяка радост, подсъзнателният отказ да поемеш отговорност за живота си, яростната съпротива срещу промените - такава е съдбата на образцовия възрастен иконом Стивънс, който след вярна служба в голямо английско имение за пръв път се осмелява да тръгне на кратко пътешествие с кола, превърнало се в равносметка на миналото. Казуо Ишигуро не си позволява да съди или да дава оценки, той оставя героя сам да разкаже колкото реши от своята история и благодарение на това романът му звучи съкровено, като нещо, преживяно от самите нас. Със ... |
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |