"Не знае дали времето, което й остава, е достатъчно. Но желанието е по-силно от предпазливостта и тя загражда с възглавници оня ъгъл от голямото легло, сред който да се отдаде изцяло на мислите и да намери покой. В къщата времето има свой часовник, различен и бавен. Надява се никой да не я потърси. Неусетно заспива, унесена от подвиквания и гласове, далечни като света извън тази стая. Всичко започва отначало, като деня, който настъпва." Силвия Чолева (1959, София) е писател и журналист (работи в БНР). Издала е пет стихосбирки и две книги с есеистични фрагменти. Носител на Националната награда за поезия " ... |
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
“Картички” е необичайна книга. В нея можете да прочетете стихотворенията, да залепите картичките-стикери към тях, да попътувате по света. Защото това е няколкогодишен проект на авторката, родил се от една изпратена до нея пощенска картичка от Лисабон, по която написва първото стихотворение. След това други картички от различни градове, от други приятели и още стихотворения. Във време, когато почти никой не праща картички, тази книга ни припомня естествеността в отношението към света и към хората около нас. ... |
|
Александър Секулов е написал романите "Гравьор на сънища", "Господ слиза в Атина", "Островът", "Скитникът и синовете". Пиесата му "Няма ток за електрическия стол" печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги. "Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал - та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, дори по скоро знак за словесност - държа последната ... |
|
"Книгата "Гошко" е най-новата творба на Силвия Чолева. Това, което споява разказите в сборника, е преди всичко пресъздаването на житейското поведение на съвременния "герой" тук и сега. Нишките на външния свят и личната съдба се преплитат ту в синхрон, ту в опозиция, за да пленят въображението с фината чувствителност и магичното обаяние на таланта. В жанрово отношение сборникът съдържа както традиционни разкази, така ѝ мистични, но всички те ни въвеждат във видимия и невидимия живот не толкова на героите, колкото на твореца. Разкази, в които краят често е начало на размисъл." Иглика ... |
|
"Като отправна точка за настоящата книга послужиха търсения в Мрежата, научни статии, случайни факти, както и възгледът на OuHisPo (Ouvroir d'Histoire Potentielle - разклонение на OuLiPo), че съществуват събития в Историята, които се римуват помежду си. Въпреки усилията ми, се оказа невъзможно да открия повече информация за дейността на OuHisPo." Яна Букова ... |
|
"Въпреки бурите" е четвъртата стихосбирка на Росен Карамфилов. Напоена с любов, пропита с дълбочина - от първата до последната страница. Тя е сбогуване и завръщане. Тя е преоткриване и ново начало. Тя е страст и мълчание. Страстта, отдавна неспособна да изтлее. Мълчанието, което всъщност казва всичко. Росен Карамфилов е автор на книгите "Орелът и детето" (2011), "Стерео тишина" (2013), "Колене" (2014) и "Церебрална поезия" (2016). Носител е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017). Представя ... |
|
В основата на романа "Репетиции" е грандиозният замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон да съгради - през XVII век, близо до Москва - Нов Йерусалим и в новопостроения храм "Гроб Господен" да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя. Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир, самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка ... |
|
История за изчезването. ... От автора на романа "Колекционер на любовни изречения"! Тъмното ѝ тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение. Често пъти Матео и Леополд намираха по бреговете ѝ останки от лекокрили кораби и трупове на лекомислени вестители. Случваше се бурята ѝ да изхвърля сандъци с непознати предмети и товари, нерядко - истински съкровища. Понякога тъмната ѝ ... |
|
"За приятелите си известен като Рашко, за неприятелите си - не знам и не ме интересува как е известен. С "До последен дух" той ще ви поведе на едно необикновено пътешествие, сравнимо и с "1001 нощ", и с най-разюзданите фантазии на Жул Верн. С важното уточнение, че за разлика от изброените класики, неговото пътешествие наистина се е състояло. И няма никакви изгледи скоро да приключи. В това житейско пътешествие нашият смел Немо - или Маруф, ако предпочитате - ще ви заведе в най-необичайните кътчета на планетата (от Коньовица та чак до устието на река Нигер); ще се сражава с вас и заради вас с ... |
|
"Романът е впечатляващ художествен артефакт. С оригиналния си и неподражаем стил Крум Филипов създава завладяващ свят, обживян от плътни и поетични образи, населяващи териториите на магическата реалност. "Синът на авиатора" е необичайно и ярко явление, което задава нова посока в съвременната българска литература." Милко Лазаров - кинорежисьор (режисьор и съсценарист на филма "Ага", закрил кинофестивала "Берлинале" - 2018 година.) ... |
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |