Животът трябва да се празнува всеки ден! Ирини, водеща на най-гледаното телевизионно токшоу, е забравила да празнува живота, оплетена в интриги, графици и вечно под светлината на прожекторите. Докато не стига до лекарския кабинет в клиниката, чийто собственик е не друг, а бившият ѝ, който след няколко отхвърлени предложения за брак е продължил живота си с друга. Но никой от двамата така и не е преодолял чувствата си и скоро папараците ги улавят в компрометираща ситуация. След поредица от скандални публикации в жълтата преса Ирини е свалена от ефир и е заменена с по-млада колежка. С тежък бърнаут и потънал в хаос ... |
|
Където пеят раците на Дилия Оуенс - една от най-четените и най-търсени книга в Амазон, ще ви увлече с красивата поетична история, с лекия си изчистен стил, с шеметната си фабула с неочаквани обрати и с трогателния образ на малката Кая. Романът няма да остави и вас равнодушни, ще ви увлече с красивата поетична история, с лекия си изчистен стил, с шеметната си фабула с неочаквани обрати, с трогателния образ на малката Кая, изоставена съвсем невръстна първо от майка си, която си тръгва, без дори да се обърне, после от братята и сестрите си и накрая от баща си, несретника, който отмъщава на най-близките си за своите ... |
|
Декември 1941 г. Америка е на ръба на войната, а в Хонолулу, Хаваите, полицейският детектив Джо Макгрейди получава задача да разследва убийство, което ще промени живота му завинаги. Защото дирята на убиеца ще го отведе през Тихия океан далеч от дома и жената, която обича; и макар че САЩ още не го знаят, една японска флота вече пътува към Пърл Харбър. Този необикновен роман е нещо много повече от завладяваща криминална история - това е история за оцеляване напук на всичко, за любов и загуба, за човешката цена на войната. Обхващайки цялата Втора световна война, Дирята на убиеца е красив, майсторски написан роман, който ще ... |
|
Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. Народен С идеали все боравих - Всичко друго смятах грях, с тях и себе си забравих, на света свят не видях. Все за другите залягах, трябва, казвах, тъй е ред, свойте работи отлагах - чуждите все по-напред. Минах живот любороден, със неволи бол и бол... И личи, че съм народен - гладен, жаден, бос и гол. 1875 Петко Славейков ... |