В началото на 21 век проблемите на национализма са остри, пълни с напрежение и конфликти. Илюзия е, че може да се избере една или повече националистически теории и чрез тях да се чете литературният дискурс. Разглеждайки българската културна и литературна ситуация от последните тридесетина години, виждаме, че тя би могла да се опише с ракурси от всички известни националистически теории, намерили представителство в българския контекст: тя е и "морална консолидация", и "териториална концептуална точка", и "въобразена общност", и "идентичност в границите на теоретичните интерпретации", ... |
|
|
Антоанета Алипиева е професор по нова и най-нова българска литература в ШУ "Епископ К. Преславски". Автор е на книгите "Четене на себе си", "Национална идентичност в българската литература", "Български комплекси", "Българската поезия от 60-те години на XX век. На повърхността. Под повърхността", "Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век", "Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена." и романът-гротеска "В театъра на литературата". "Българската литература от 1878 до 1918 г.", & ... |
|
|
Обградени от дискусии за метамодернизъм, космодернизъм, трансхуманизъм и всевъзможни други -изми, си даваме сметка как неусетно литературознанието е отвоювало територии, които му дават право да се назове актуална и модерна наука. И действително - то вече се пита как климатичните промени отекват в художественото писане, какво ще се случва с телата ни в бъдеще, как социалните медии преструктурират обществото и какви са новите етични залози на времето. Това са само част от темите, с които се занимава вторият том на "Теория на литературата", този път посветен на новия век. Книгата е предназначена за студенти, но ... |
|
|
"Тази книга е плод на повече от десетгодишни документални проучвания на живота и творчеството на група от най-бележитите български поети, писатели и учени, като по-специално са изследвани повече от 1000 документа, засягащи интимния им живот и връзките им с техните любими. Целта, с която беше направено изследването, не бе да се открият пикантни подробности от емоционалния живот на творците, а преди всичко да се установят обективно резултатите от стимулиращото въздействие, което е оказвало върху творчеството им вдъхновението от техните любими. Така поставена тази цел, не бе възможно тя да бъде постигната само чрез ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
|
Фразеологичните глаголи са динамична система, характерна за английския език и отсъстваща в българския. Познаването им осигурява доброто владеене на езика. За първи път у нас фразеологичните глаголи са представени във вид на таблици. Първо е дадено значението на основния глагол, а след това - на фразеологичните глаголи, образувани от него с помощта на частици. В началото на книгата е направен подробен обзор на частиците, с чиято помощ се формират фразеологичните глаголи и смисъла, който внасят в тях. Подробното и внимателно вникване в тази глава (Как частиците променят основното значение на глагола) е залог за създаване на ... |
|
|
И безплатен звукозапис в YouTube. ... Неправилните глаголи са останали в съвременния английски език от старо-английската система за спрежения. Наричат се неправилни, защото образуват своите форми за Past Simple и Past Participle не по правилата. Тоест, не чрез добавяне на -ed, или -d към Infinitive или чрез промяна на y в -ied. Някои от тях имат едновременно правилна и неправилна форма. Количеството на тези глаголи (около 200 разпространени) е значително по-малко в сравнение с десетките хиляди правилни глаголи. Неправилните глаголи изразяват обикновени, ежедневни и познати действия и състояния. Те трябва да се знаят ... |
|
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански, "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов, "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов, "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
|
В тази книга се опитвам да задам някои от най-съществените въпроси за словесното изкуство. Реалистичен ли е реализмът? Как дефинираме сполучливата метафора? Какво е литературен герой? Как разпознаваме брилянтните детайли в произведението? Какво е гледна точка и какви са механизмите ѝ? Какво е художествено съпричастие? Защо ни вълнува белетристиката? Стари въпроси, възродени напоследък в сферата на академичната критика и литературната теория. Не съм убеден обаче, че академичната критика и литературната теория са им отговорили подобаващо. Надявам се тази книга да задава теоретични въпроси, ала да им отговаря ... |
|
|
|
|
|
Правила за употреба в изречението,6 текста Запетаята е знакът, който се използва най-често от всички вътрешни знаци в изречението. Служи за синтактично отделяне на частите му. Има установени правила за поставяне на запетая, но съществуват и много изключения. Те усложняват пунктоационната работа в текста. Във всеки случай познаването на основните правила е задължително. То дава възможност да се вникне и в спецификата на всяко отклонение в простото и в сложното изречение. ... |
|
|
Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
Книги
